С това име, този бранд и тези нотки нямаше как да не си го взема насляпо. Зелен, волен и свободолюбив, със сигурност щеше е от моите. Или пък не?

Писала съм вече, че не понасям алдехиди. Физически не ги понасям, докарват ми леко гадене и ми дават бабешко звучене на парфюмите. Не онова бабешко по формулата „старо дърво+подправки+сакъз“, което харесвам, а стерилно и буржоазно бабешко, миришещо на къдрин и сешоари-каски.

Amazone не е бабешки, не мога да си изкривя душата. Жизнерадостен аромат за млада жена е, но ситуирана през 60-те или 70-те. Във Fragrantica и думичка не обелват за алдехид в нотките (говоря за реформулираната версия от 2017, винтидж версията не познавам) и това ме подведе жестоко. Листа и пъпки от касис, галбанум, нарцис и ветивер – все неща, които харесвам заради тръпчивата им, нагарчаща острота. Тук обаче тази острота липсва. Представям си един див, зелен и рошав букет, върху който са плиснали леген със сапунена вода, да го поизмият и култивират. И им се е получило. Само че вместо Амазонката, трябваше да го кръстят Секретарката.

Нищо амазонско не откривам в Amazone. Зеленината си я има, подобна на тази в Chanel No 19 и Silences на Jacomo, но алдехидите правят върху нея един плътен сапунен и кремав слой, който ѝ отнема живеца. Ако съм си представяла Амазонката препускаща сред треви и храсталаци, с разрошени коси и зачервени от вятъра бузи, буйна и непокорна, то съм се лъгала. Тази тук не препуска, тя пристъпва бавно и внимателно, косата ѝ е гладко сресана и окичена с панделки, гривата на коня – също. Една много добре възпитана и формална Амазонка, ако изобщо е възможно.

Парадоксът е, че обективно погледнато, Amazone е много хубав и добре направен парфюм. В него има лекота, светлина и финес, в най-добрите традиции на Hermès. Мек, ненатрапчив и спретнат е, културен, чудесен за офис (и за жена зодия Дева, например). Но не е за мен. „Градинската“ серия на марката много повече ми напипва струните на душата – природна, зелена и въздушна. Тук природа няма, има сапун с аромат на природа. Много хубав сапун, безспорно, но не е моят. Au revoir, Amazone.

Година на излизане: 2017

Нос: Морис Морен

Олфактивна група: флорално-зелен

Връхни нотки: касис, цвят на касис

Сърцевина: галбанум, нарцис, червени плодове

База: ветивер

One thought on “ Amazone (2017 re-launch), Hermès ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *