Аз съм южна душа и малко ми трябва. Могат да ми продадат всичко, стига да му лепнат етикет „Средиземноморие“.

Със синята серия на Acqua di Parma нещата стоят точно по този начин. Blu Mediterraneo? Ето ме, ваша съм! Лимони, портокали, смокини – дайте ги насам!

За това почти легендарно Fico бях слушала много хвалебствия и чела възторжени коментари, така че любопитството ми беше разбираемо. Оказа се обаче, че не е точно моята чаша смокинов чай (което в никакъв случай не означава, че е лошо).

Ще започна с това, че Fico di Amalfi не е типична смокиня – млечна, дървесна, леко кокосова или пък захаросана. Има си собствен почерк и не може да се сбърка. Заслугата е на нетрадиционната комбинация от смокиня и грейпфрут – на пръв поглед несъвместими нотки. Всъщност, получило се е доста добре – ароматът е сочен, свеж и тръпчив, кисело-плодов. Грейпфрутът доминира в началото, а останалите цитруси просто пригласят на острата му горчивина. Смокинята е зрял плод, не прекалено сладък, усеща се като скърцането на семчиците между зъбите. Няма никаква млечност тук, никакви листа и клонки не усещам. Ароматът не е плътен, а транспарентен и леко резлив, като сок, който е започнал да ферментира. Коментиращите във Fragrantica споменават за нотки на праскова или нектарина и съм склонна да се съглася – за моя нос е по-скоро тропическия, швепсов нюанс на бялата праскова. Но пак казвам – плодовостта не е сладка, а дрезгава, пиперена и нагарчаща. Флорал не усещам и недоумявам защо е категоризиран като флорално-плодов вместо като цитрусово-плодов.

И точно този грейпфрут, който прави Fico di Amalfi интересен и оригинален, прецаква нещата за мен. Оплаквала съм се вече, че химията на кожата ми не се разбира с грейпфрута, не ѝ се получава и тук. В началото ми избиват потни нотки, които впоследствие се превръщат в бръснарски и като цяло отиват в една по-мъжка посока. На всичкото отгоре грейпфрутът не е плод, който ми носи средиземноморски вайб, така че се чувствам леко фрустрирана и по тази линия – все едно са ми обещали да ме заведат в Позитано, пък са ме завели в Китай.

Явно е, че Fico-то няма да се превърне в любимата ми смокиня. Това обаче са личните ми отношения с него. Върху други хора – мъже и жени – стои чудесно и си струва да се пробва, ако харесвате смокини, цитруси и свежи летни аромати.

Година на излизане: 2006

Олфактивна група: флорално-плодов

Връхни нотки: грейпфрут, бергамот, цитрон, лимон

Сърцевина: смокинов нектар, жасмин, розов пипер

База: смокиново дърво, кедър, бензоин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.