Силно любя морето и силно мразя акватичните парфюми. Как се помиряват тези двете? Рядко, но се случва.
Foconero е едно от тези щастливи изключения. Богатата му композиция и улученото съотношение между цитруси, билки и сол го правят съвършения морски парфюм. Текила на плажен бар, който работи само за мен.
Като fuoco nero (черен огън) ми звучи Foconero . Може би заради това, което съм чела за идеята и представите на Паоло Теренци. Тъмна и прохладна нощ по крайбрежните скали на вулканичния остров Иския, осветена само от звездите и огъня. Тишината, пукането на съчките, вечерният бриз, носещ ароматите на Средиземноморието.
Моите представи са напълно противоположни. Нищо черно и вечерно не усещам в този светъл и трептящ аромат. За мен той е бавна разходка по брега при изгрев, july morning в бутилка. През нощта е валяло, пясъкът е още влажен и изпаренията от дъжда се смесват с тези на морето, а въздухът е толкова наситен с йодни пари, че щипе в носа и оставя вкус на сол върху езика. Край плажа има гора от средиземноморски бор, а в другия му край е онзи плажен бар, скован от пропити с морска вода дъски, който работи само за мен (текилата не се връзва с изгрева, знам, нека си затворим очите за това противоречие).
Многопластов парфюм е Foconero, носи се на талази с вятъра и всеки полъх открива нови страни. Лайм и бергамот се преплитат с хвойна и щипка ароматна лавандула в почти невъзможно свеж акорд. Все едно дъвчеш много люта дъвка, от онези, дето отпушват синуси и чакри – струя прохладен въздух изпълва дробовете и те кара да вдишваш още по-дълбоко, защото не можеш да ѝ се наситиш. Озоновите и солените нотки засилват усещането за бриз, а солта е представена по възможно най-добрия начин – без медицински или натрапчиво водораслени нюанси. Не се сещам за друг парфюм, в който ароматът на море да е толкова красив, автентичен и едновременно с това без буквализъм.
Може би дотук Foconero звучи като чиста проба инхалация, но както казах, той е сложен и многопластов. Появява се и цветна нотка – най-отчетливо усещам момина сълза, и мека дървесина, а мъх и пачули добавят красива шипрова дрезгавина в драйдауна. Води се унисекс, за мен си е чисто мъжки, което не ми пречи да го харесвам много и да го нося. В интерес на истината, не го слагам сред хора – не защото е мъжки, а защото не е комуникативен аромат. Има една особена вглъбеност и тишина в него, които не търпят празни приказки и социален шум. Това е и причината да ми е първа помощ, когато имам спешна и изискваща концентрация работа – той изостря и фокусира ума, избистря мислите, насища мозъка с кислород. Морето като природна сила, не като парти дестинация.
Разбира се, слагам го и когато усетя силен копнеж за море, а то е далече. Интересното е, че по време на самата морска ваканция не го нося – при мен тя е в края на септември и вече съм на смокинова вълна. Foconero е юлско море, не септемврийско – онези първи часове на деня, преди жегата да удари. Прохладни, солени и тихи, с цял плаж само за мен.

Година на излизане: 2017
Нос: Паоло Теренци
Олфактивна група: ароматично-акватичен
Връхни нотки: лайм, хвойна, италиански лимон, лавандула, бергамот, мащерка
Сърцевина: сол, озон, кардамон, иланг-иланг, зюмбюл, момина сълза
База: мъх, кедър, сантал, пачули
One thought on “ Foconero, Tiziana Terenzi ”