Не си падам особено по сладки парфюми. Даже почти никак, особено по новите гурмански трендове.

Идеята да мириша на кекс ми се струва инфантилна и непонятна. Учените са установили, че мъжете харесват точно такива аромати, защото им напомнят на детство и кухнята на мама, но дори това не може да ме мотивира.

Има обаче един период в годината, когато закопнявам силно точно за сладък парфюм. Почти на физиологично ниво го усещам – така, както човек копнее за шоколад. Той започва още към края на септември, когато вече яко ми е писнало от цяло лято на лимонади и менти, а температурите позволяват да сложа нещо сладко без риск от задушаване. Преминава с танцова стъпка през октомври и кротката радост на циганското лято и избухва с най-голяма сила през ноември. После се кротва.

Противно на очакванията, през зимата не ме влече толкова сладкото. Налитам повече на замръзнали лимони, заскрежени рози, ярки флорали, които ми носят надежда и предчувствие за пролет. Ноември обаче, този най-депресивен и сив месец, просто си плаче за сладко и трябва да му го дам, преди да се е удавил в тъга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.