Любомира Данова е по-добрият (и по-красивият) Индиана Джоунс – египтолог и ориенталист по образование, пътешественик и авантюрист по душа и начин на живот.

От години следя разкошния ѝ блог Огледалото на Мира, който е не просто фотожурнал с разкази за пътувания, а дневник на един буден, любознателен ум, пълен с интересна и нова за мен информация.

В най-горещия месец съвсем логично беше да поканя точно Мира да ми разкаже за пустинята, Египет и омайните аромати на Ориента. Докато четях текста ѝ, усещах всяка нотка, всеки полъх на вятъра, всеки звук и картина. Завиждам ви, че ще го прочетете за първи път сега.

Мира:

Когато стъпих на мечтаната египетска земя преди близо 20 години, първото нещо, което ми направи впечатление, беше въздухът – гъст и лепкав, горещ като от фурна, изпълнен със смесица от аромати на арабски подправки, наргиле, източни парфюми и сладки плодове. Този мирис е толкова разпознаваем и непреходен, че подуша ли го, ми става уютно, отново съм на моето си познато място, където се чувствам сигурна и спокойна. Като любител на отминалите времена, обичам да си представям, че същия аромат са усещали и пътешественици, откриватели, авантюристи и писатели, странствали по тези земи преди векове.

В арабския език държавите са в женски род, така че Египет е дама. Дама с тяло в цвят на пустинен пясък, по което плавно се разливат синьо-зелени коси, вплели в себе си магията на Нил.

Като загадъчна дама, всеки път ме омайва с ново ухание, което добавям към кутията със спомени:

На чай от мента на терасата на хотела в Кайро, в който прекарах сама два месеца през едно знаменито лято. Поднасян с усмивка и купичка белени фъстъци от Халид – дребен младеж, който плака, когато си тръгвах, убеден, че повече никога няма да се видим. Доставяше му удоволствие да ми удвоява името: „Мира, Мира, какво пишеш в тези тетрадки“, „Мира, Мира, нося ти следобедния чай, да си починеш малко“, „Мира, Мира, утре ще е 50 градуса“. Прав беше, че повече никога не се видяхме, но ми хареса играта на думи, която се получава от удвояването на името ми, и кръстих блога си „Огледалото на Мира“, каквото всъщност значи мира мира на арабски. 

Ментов чай

На дървените каси и витрини в Каирския музей, чиято тъмнорозова сграда, построена през 1902 г., носи у себе си историята на египтологията. Цялата атмосфера в музея те кара да се почувстваш във времето на пионерите на тази наука – Огюст Мариет, Гастон Масперо, Хайнрих Бругш. В момента голяма част от антиките се пренасят в новия модерен музей край Гиза, който ще бъде най-големият музей в света с експонати от историята само на една цивилизация. Ще бъде впечатляващо, но за хората, които обичат стария музей, това преместване носи и тъга.

На жасмин от градините на легендарния хотел “Олд Катаракт” в най-южния египетски град Асуан. Представям си как в края на 30-те години на 20 век, докато Агата Кристи пише своя роман „Смърт край Нил“ в този хотел, поглежда от терасата на просторния си апартамент към великата река Нил и усеща същия аромат.

Река Нил от хотел „Олд Катаракт“ в Асуан

На топли питки рано сутринта, току-що извадени от пещ на пазара в Асуан.

На сусамови сладки, които купуваме на гарата в Асуан от момче на около десет години, докато чакаме влака за Луксор. Като бонус получаваме и кратък урок как се скача от перона върху влаковите релси, който след седмица ще приложим в леко видоизменен вид в Кайро, когато се налага да скачаме почти в движение от закъсняващия с четири часа влак, за да не си изпуснем полета за България.

На друг любим чай – каркаде с резенче лимон, на покрива на хотела, сгушен в палмова гора на Западния бряг на Нил в Луксор. Привечер оттам се разкрива магична гледка към залязващото слънце зад Курна – най-високия планински връх в свещените планини, където са погребани египетските царе и техните сановници. На запад от тези планински възвишения са безкрайните пясъчни хълмове на пустинята. След залез селото притихва, чуват се само познатите шумове – пролайване на куче, рев на магаре, но скоро и те замират в нощта. Със скриването на слънцето подухва вятър, който разлюлява върховете на околните палми и смокини, и донася уханието им. Ако в летните жеги решиш да пренощуваш на покрива на хотела, докато се унасяш, ще чуваш мюезините из долината, които извисяват глас за нощната молитва. Първо запява един, после друг отговаря като ехо и мелодията се понася над заспалата долина, а съзнанието ти полита като джин в нощта някъде там из пустинята.

Селището Курна на Западния бряг на Нил

На прясно изцеден сок от захарна тръстика на Западния бряг на Нил в Луксор в къщата на дядо Али, който ни кани в дома си на чай, после на вечеря, запознава ни с цялото си семейство и иска да живеем при него следващия път, когато дойдем в Египет.

На стари книги, речници и черно-бели снимки в книжарница “Гадис” в Луксор, която е основана през 1907 г., и пази и до днес спомени и тайни за хора, срещи и събития.

На мед от пчелина на манастира „Св. Теодор“ на Западния бряг на Нил в Луксор – нещо, което не очакваме да получим насред пустинята. Игуменката ни изпраща до портата и ни го подарява с пожелания за здраве. Посрещаме залеза и докато вървим притихнали обратно през пустинята, отваряме буркана с мед и ядем направо с пръсти.

На въздуха по време на пясъчна буря – плътен и наситен, с дъх на пушек, пясък и прах. Попадаме в бурята преди месец, докато сме в градината на хотела в Луксор, току-що завърнали се от Карнак. За секунди притъмнява, задухва ураганен вятър. Спира токът, настава суматоха. Викаме от емоция и възторг, докато край нас прелитат предмети, вият се до земята палми и всички тичат. Местните казват, че за първи път са свидетели на толкова силна пясъчна буря.

В пустинята

На парфюм с лотосови нотки. Синият лотос някога покривал водите на Нил и опиянявал с уханието си. Днес за съжаление той почти е изчезнал, но ако си страстен любител на парфюмите като мен, когато тръгнеш за Египет, ще мушнеш в куфара парфюм (или два) с ухание на лотос, дива смокиня, жасмин, тамян. Когато си сам в пустинята във владението на богинята на мълчанието Меретсегер („Обичащата мълчанието“), ще усетиш как единственият звук сред тишината е сахарският вятър, който се процежда между изветрените варовикови образувания и разнася лотосовите нотки на парфюма из земите, където се преплита толкова много от човешката история.

На жасминовата свещ, която догаря бавно в стаята ми, и макар на повече от 2000 км, усещам уханието на Египет и в момента.

Пазар в нубийско село

One thought on “ Мира и ароматите на Египет ”

  1. Мире, благодаря ти зза разказа за ароматите в приказния Египет (на Дамата Египет).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.