Казвала ли съм колко обичам да ми мирише на цветарски магазин? Всъщност да, миналата седмица. Тази пролет съм на такава вълна.
Ofresia дойде при мен случайно, точно когато се оглеждах за „моя цветарски магазин“ и ме спечели веднага с непосредственост и лекота. За разлика от Carat на Cartier, който е по-официален, формален и целофанен, този е природен и естествен, с онази елегантна и облагородена естественост, която е част от почерка на Diptyque.
Фрезията е едно от най-любимите ми пролетни цветя. Не че имам нелюбими – обожавам и нарциси, и лалета, и зюмбюли заради специфичната, хрупкаво зелена нотка в аромата им. Този нюанс на пробили пръстта зелени стръкове и пълни с жизнен сок луковици го няма при летните и есенните цветя. При фрезията той е във възможно най-нежния и момичешки вариант.
Нежен и момичешки е и Ofresia. Композицията е семпла и почти моноароматна, като в случая това е плюс. По мое мнение пролетните парфюми нямат нужда от много финтифлюшки и украси – дори едно-единствено цвете може да предаде усещането за събуждащ се отново живот и простичката радост от слънцето и въздуха. Тук това е фрезията, която се отваря с много зеленина – тънки, дълги и изящни дръжки, които цветарката подрязва с ножицата (и почти мога да чуя онова „кръц“). Зеленината не е остра, буренова и лютива, а прозрачна и акварелна и преминава в също така акварелен флорал. Хладна, омайна, леко акватична фрезия с умерена сладост разтваря деликатни листенца, поръсени с пипер. Пиперът придава една приятна острота и грапавост и това ми харесва. Постепенно ароматът се затопля и от хладен, зелен и флорален се превръща в топъл, дървесен и подправков. Този обрат също ми харесва, все едно нося два парфюма, които плавно преливат един в друг. Характерната за творенията на Оливия Джакобети въздушност я има и тук – парфюм като фин, ароматен воал, развяван от сутрешен бриз.
Лек и ненатрапчив, Ofresia е подходящ и за офис, и за купуване насляпо. Единствената ми забележка е, че е прекалено лек и ненатрапчив (EDT е) и трябва буквално да се поливам с него, за да го усещам около себе си. Харесва ми обаче настроението и чувството на пърхава пролетна радост, което ми носи, и нямам против да се поливам по-честичко – в крайна сметка, и това е част от радостта.
Година на излизане: 1999
Нос: Оливия Джакобети
Олфактивна група: флорален
Връхни нотки: пипер
Сърцевина: фрезия
База: дърво
