Acqua в комбинация с червен цвят и с роза като основна съставка няма как да не събуди любопитството ми. Възможно ли е страстната, активна натура на червеното и маслената сладост на розата да бъдат представени така, че да не тежат и да не се натрапват? За мен, като фен на червеното и (донякъде) на розата, […]
Read more
Magnolia Nobile е nobile отвсякъде. Мирише на пари и класа – не по консуматорския, корекомски начин, а като палацо от дялан камък с леко избледнели фрески, но добре поддържана градина. Всъщност спокойно можеше да се казва Limone Nobile. Цитрон, лимон и бергамот обединяват сили за мощна цитрусова струя, която отвява магнолията някъде в периферията. Не […]
Read more
Едно от нещата, заради които обичам есента, е усещането за завръщане у дома. Тя е онова бавно прибиране в 5 сутринта след тежка нощ и предчувствие за топла супа и топло легло, които ще излекуват всичко. Моето „у дома“, за добро или лошо, е градът. Имам много силна връзка с природата и потребност да си […]
Read more
Особена слабост ми е Philosykos. Не само защото е легендарен, смокинята на смокините, а защото имам лична история с него. Преди петнайсетина години в един форум попаднах на дискусия за Philosykos. Тогава още не познавах смокинови парфюми, дори не знаех, че има такива, нито дали ще ми харесат. Просто обичах много смокини и идеята да […]
Read more
Има такива моменти в живота, когато мечтите се сбъдват, и е толкова хубаво, че е чак нереално. Моите са три – когато отидох на гроба на Казандзакис, когато видях любимата си скулптура на Дали наживо и сега, когато участвах в онлайн мастърклас за журналисти с Камий Гутал. Maison Goutal празнуват 40-та си годишнина тази година […]
Read more
Ninfeo Mio е най-любимият от любимите ми смокинови аромати, пък и най-любимият ми парфюм въобще. Ако трябва да избера един-единствен парфюмен подпис – той ще е. Остър, особен, немодерен и нелесен за харесване, Ninfeo Mio ме описва изцяло. Има всичко, което обичам – Средиземноморие, цитруси, смокинови клонки и старо дърво. И собствен, много характерен почерк. […]
Read more
Обикновено свързвам смокиновите парфюми с щедрата, зряла сладост на циганското лято и созополските сокаци съвсем в края на сезона – нещо като „Оставаме, оставаме…“. Има обаче една смокиня, която излиза напълно от тези представи. Caligna е пролетна смокиня. Звучи парадоксално, но така я усещам, буйна и зелена като придошлите води на пролетна река. Това е […]
Read more
Аз съм южна душа и малко ми трябва. Могат да ми продадат всичко, стига да му лепнат етикет „Средиземноморие“. Със синята серия на Acqua di Parma нещата стоят точно по този начин. Blu Mediterraneo? Ето ме, ваша съм! Лимони, портокали, смокини – дайте ги насам! За това почти легендарно Fico бях слушала много хвалебствия и […]
Read more
Смокините са голяма моя любов. Обичам всичко у тях, във всякаква форма. Красотата на короните им, изящно изрязаните листа и мъхесто-тръпчивото усещане, което оставят по кожата ми, когато ги разтъркам с пръсти. Сладките дървесно-зелени нотки на клонките (преди двайсетина години беше модерно да пъхаме смокинови клечки в цигарите и ароматът беше… ммм). Лепкавата млечна белота […]
Read more
Ибиса е вдъхновението за #flowerpower на испанския парфюмерист Рамон Монегал. Не днешната Ибиса с техно партитата, по-лъскавата версия на „Слънчака“, а някогашната – Островът на любовта, хипитата, шарените рокли и бохемската наслада от живота. „Митът за хипи културата на острова. Психеделичен трип от ярки цветя с неопределен аромат. Цветя, които не съществуват, но неустоимо те […]
Read more