С това име и с тези нотки Tubereuse 2 Virginale не изглежда да е като за тази селекция. Е, и аз така си мислех, преди да го купя, но той ме изненада. Не непременно неприятно, просто различно от очакванията ми. Не съм фен на туберозата, усещам я с прекалено плътско звучене. И под плътско не […]
Read more
От една страна разбирам защо Black Opium се радва на такава популярност – сладичък е, може да мине за секси и името му звучи като за живот на ръба. От друга страна… хм. Представете си премиерата на оригиналния Opium през 1978 г. в легендарния клуб Studio 54. Ив Сен Лоран и Труман Капоти, Грейс Джоунс […]
Read more
Емоция, поезия и женственост – така може да се опишат парфюмите на легендарния френски бранд, създаден преди 40 година от Аник Гутал. През 1981 г. на пазара излиза Eau d’Hadrien, изпреварил времето си парфюм с аромат на лимони и кипариси, въплъщение на щастието, лятото и безгрижния дух на Тоскана. Негова създателка е Аник Гутал – […]
Read more
Тъмни, мистериозни и готик парфюми – кога, ако не през янОари? Студът в сърцето на зимата позволява да се носят неща, които през останалото време на годината биха докарали обонятелен инфаркт. С ръка на сърце признавам обаче, че при мен те са кът. Оценявам този тип аромати като произведение на изкуството, харесва ми да ги […]
Read more
Не се сещам за друг парфюм, който така да ми мирише на Нова година. Не на Коледа, а на Нова година. Като повечето деца на соца, и аз нямам коледни спомени и сантименти. За мен Празникът на празниците беше Нова година и все още е така. Коледа може да има някакъв домашен, сармисто-фасулен чар, но […]
Read more
Признавам, че не намирам особен смисъл в идеята да мириша на кексове и курабии, но веднъж годишно може и да се подхлъзна. Или два пъти. Започвам с уговорката, че не съм особен фен на Jo Malone London. Пробвала съм десетина неща и нито едно не е предизвикало wow! Идват ми прекалено опростени, но не с […]
Read more
Dolce Vita е един от любимите ми парфюми и беше фаворитът ми в началото на пандемията, при първия локдаун. Може би донякъде заради името, като подсъзнателен символ на съпротива. И най-вече заради настроението, което ми носи – безметежно, безвременно, един слънчев остров, на който всичко е наред. „Гръцкият козунак“, както си го наричам, не е […]
Read more
„В Севиля съм. Стоя под разцъфнало портокалово дърво, в обятията на Роман – облечено в черно испанско момче, което все още не ми е любовник. От залез слънце наблюдаваме религиозните процесии – поклонниците с техните островърхи шапки, които пресичат стария мавритански град, понесли на раменете си позлатени дървени платформи със статуи на Христос и Дева […]
Read more
Празникът е неутолима жажда на душата. Ароматната свещ в 7 сутринта през декември, щипката канела в кафето, всички онези излишни неща, които ни карат да се чувстваме малко повече хора и малко по-малко роботи. Признавам, че суетнята покрай официалните празници ми идва в повече, а да съм весела по задължение – не ми се получава. […]
Read more
С Лулу имаме амбивалентни отношения. Аз не харесвам такива като нея, освен това бързо се отегчавам. Тя е натрапчива и капризна, но някак успява всеки път да ми покаже съвсем различно лице. До такава степен, че се чудя за един и същи парфюм ли става дума. Запознанството ми с LouLou беше преди 3 или 4 […]
Read more