— Бабо, вярно ли е, че в живота си всеки има само една голяма любов?
— Вярно е.
— А твоята коя беше, бабо?
— Парфюмите, бабиното.
Моята голяма любов, слава богу, беше достатъчно мъдра и търпелива и ме изчака да я взема насериозно и да й обърна внимание. Откак се помня, възприемам света с носа си – колкото благословия, толкова и проклятие. Майка ми, която ухае така хубаво, че искам да я прегръщам още и още, за да усетя нейния Fidji. Несполучливите ми опити да си направя парфюм от розови листенца и вода. Разходките ми до Кореком, където просто стоях и вдишвах с пълни гърди – така и не разбрах на какво точно миришеше там, но все още харесвам и търся тези нотки. Първият ми парфюм, който купих с първата си заплата през една от училищните ваканции.
За мен парфюмите са много повече от „нещо, което слагам, за да мириша добре за другите“. Те са страст, стръв, наркотик, модулатор на настроението, средство за себеопознаване. Моят кораб за пътуване във времето и пространството.
Здравейте, казвам се Дона и съм парфюмохолик. Добре дошли на борда!