В края на зимата настроението е мърляво и сиво като пейзажа навън. Душата има нужда от радост, цвят и аромат за съживяване. Но какъв?
На коледните спайси гурмета им мина сезонът, вече не ми се иска да мириша на канелени курабии и джинджифилови човечета. На пролетните зелении и момини сълзи пък още не им е дошло времето. Носи ми се нещо игриво и жизнерадостно, нещо ярко, свежо, но и с достатъчно сладост.
И точно сега плодовете ми стоят най-добре. Не есенните плодове – дюли, ябълки и круши, с тяхната мека златиста носталгичност, а червените плодове, румени като бузите на младо момиче. Ягоди, малини, къпини и някоя смокиня за разкош, сочни и сладко-кисели, невинно-закачливи и пълни с обещания за лято – февруари е за тях.
