L’Acquarossa EDP, Fendi

Acqua в комбинация с червен цвят и с роза като основна съставка няма как да не събуди любопитството ми. Възможно ли е страстната, активна натура на червеното и маслената сладост на розата да бъдат представени така, че да не тежат и да не се натрапват? За мен, като фен на червеното и (донякъде) на розата, […]

Read more

Magnolia Nobile, Acqua di Parma

Magnolia Nobile е nobile отвсякъде. Мирише на пари и класа – не по консуматорския, корекомски начин, а като палацо от дялан камък с леко избледнели фрески, но добре поддържана градина. Всъщност спокойно можеше да се казва Limone Nobile. Цитрон, лимон и бергамот обединяват сили за мощна цитрусова струя, която отвява магнолията някъде в периферията. Не […]

Read more

Philosykos, Diptyque

Особена слабост ми е Philosykos. Не само защото е легендарен, смокинята на смокините, а защото имам лична история с него. Преди петнайсетина години в един форум попаднах на дискусия за Philosykos. Тогава още не познавах смокинови парфюми, дори не знаех, че има такива, нито дали ще ми харесат. Просто обичах много смокини и идеята да […]

Read more

Ninfeo Mio, Annick Goutal

Ninfeo Mio е най-любимият от любимите ми смокинови аромати, пък и най-любимият ми парфюм въобще. Ако трябва да избера един-единствен парфюмен подпис – той ще е. Остър, особен, немодерен и нелесен за харесване, Ninfeo Mio ме описва изцяло. Има всичко, което обичам – Средиземноморие, цитруси, смокинови клонки и старо дърво. И собствен, много характерен почерк. […]

Read more

Caligna, L’Artisan Parfumeur

Обикновено свързвам смокиновите парфюми с щедрата, зряла сладост на циганското лято и созополските сокаци съвсем в края на сезона – нещо като „Оставаме, оставаме…“. Има обаче една смокиня, която излиза напълно от тези представи. Caligna е пролетна смокиня. Звучи парадоксално, но така я усещам, буйна и зелена като придошлите води на пролетна река. Това е […]

Read more

Fico di Amalfi, Acqua di Parma

Аз съм южна душа и малко ми трябва. Могат да ми продадат всичко, стига да му лепнат етикет „Средиземноморие“. Със синята серия на Acqua di Parma нещата стоят точно по този начин. Blu Mediterraneo? Ето ме, ваша съм! Лимони, портокали, смокини – дайте ги насам! За това почти легендарно Fico бях слушала много хвалебствия и […]

Read more

#flowerpower, Ramon Monegal

Ибиса е вдъхновението за #flowerpower на испанския парфюмерист Рамон Монегал. Не днешната Ибиса с техно партитата, по-лъскавата версия на „Слънчака“, а някогашната – Островът на любовта, хипитата, шарените рокли и бохемската наслада от живота. „Митът за хипи културата на острова. Психеделичен трип от ярки цветя с неопределен аромат. Цветя, които не съществуват, но неустоимо те […]

Read more

Eau du Ciel EDT, Annick Goutal

Eau du Ciel е ода за липата. Да, знам, че през август липите отдавна са прецъфтели, но кажете ми честно – сладкият меден аромат на цъфнали липи не е ли течно слънце? Не съм кой знае какъв фен на липовите парфюми, нито на липовия чай. Харесва ми, когато вятърът довява аромат на цъфнали дървета, но […]

Read more

Un Jardin En Mediterranee, Hermès

Жужене на цикади. Така чувам Un Jardin En Mediterranee. Онзи постоянен, замаян от слънцето звук, саундтракът на южното лято. По подобен начин чувам пчелите в Le Chevrefeuille на Goutal, но докато там виждам само нацъфтял храст, тук картината е наситена с детайли, изпълнена в ярките цветове, които познавам от картичките и все се чудя дали […]

Read more

Sun, Jil Sander

Нали съм дете на слънцето, нямаше как да подмина парфюм с такова име. Взех си го насляпо преди доста години и до ден днешен не мога да реша харесва ли ми, или напротив. Няколко лета подред Sun ми беше парфюмът за море, после открих смокините и той отиде в трета глуха. Вече го слагам изключително […]

Read more

Posts navigation