Не се сещам за друг парфюм, който така да ми мирише на Нова година. Не на Коледа, а на Нова година. Като повечето деца на соца, и аз нямам коледни спомени и сантименти. За мен Празникът на празниците беше Нова година и все още е така. Коледа може да има някакъв домашен, сармисто-фасулен чар, но […]
Read more
Признавам, че не намирам особен смисъл в идеята да мириша на кексове и курабии, но веднъж годишно може и да се подхлъзна. Или два пъти. Започвам с уговорката, че не съм особен фен на Jo Malone London. Пробвала съм десетина неща и нито едно не е предизвикало wow! Идват ми прекалено опростени, но не с […]
Read more
Dolce Vita е един от любимите ми парфюми и беше фаворитът ми в началото на пандемията, при първия локдаун. Може би донякъде заради името, като подсъзнателен символ на съпротива. И най-вече заради настроението, което ми носи – безметежно, безвременно, един слънчев остров, на който всичко е наред. „Гръцкият козунак“, както си го наричам, не е […]
Read more
„В Севиля съм. Стоя под разцъфнало портокалово дърво, в обятията на Роман – облечено в черно испанско момче, което все още не ми е любовник. От залез слънце наблюдаваме религиозните процесии – поклонниците с техните островърхи шапки, които пресичат стария мавритански град, понесли на раменете си позлатени дървени платформи със статуи на Христос и Дева […]
Read more
Празникът е неутолима жажда на душата. Ароматната свещ в 7 сутринта през декември, щипката канела в кафето, всички онези излишни неща, които ни карат да се чувстваме малко повече хора и малко по-малко роботи. Признавам, че суетнята покрай официалните празници ми идва в повече, а да съм весела по задължение – не ми се получава. […]
Read more