Eau de Campagne е абсолютна класика и едновременно с това изненадващо модерен. Класика, защото е създаден през далечната (ох!) 1976 от самия Жан-Клод Елена. Модерен, защото по онова време концепцията за унисекс парфюм не е популярна. Жан-Клод Елена лош парфюм няма (и да има, не ми е попадал). Няма да се уморя да повтарям колко […]
Read more
Странен, различен и пристрастяващ, Italian Leather излиза извън всичко, с което съм свикнала, и въпреки това много ми харесва. Не съм особен фен на кожата като нотка. Доближавам я много предпазливо и за да ми хареса такъв парфюм, трябва да ми мирише на скъпа кожена чанта, в която са държани гримове, а не на обор […]
Read more
„Някой се е избърсал с мокра кърпичка в лехата с чушките“ е първият ми коментар за Venise и той не е особено ласкателен. Даже ви спестявам част от него. Година по-късно вече не съм толкова безмилостна и дори го нося понякога. И все пак нещо не се разбираме съвсем с този парфюм. Може би е […]
Read more
Чушката люта, пак люта, и ти си, Донке ле, кат нея. Така си припявам, докато пръскам на китката си Scoville с изострено докрай любопитство. Да, знам, че е „Цонке ле“, но така ми харесва повече. И след минути ще разбера защо. Бууум, тряяяс, Scoville ми отнася главата без предупреждение, макар да мисля, че съм подготвена […]
Read more
Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте. Кой не знае тази песен, кой не е подсмърчал на нея, докато баба му го е карала да си изяде зарзавата… Е, аз зарзават обичам много и съм яла много, затова съм пораснала. Не само на години, а и като вкусове. Защото каквото и да […]
Read more