„Дъждът‘ означава на френски la pluie – красиво и поетично име. И тотално объркващо ме, понеже няма нищо, ама нищо общо с моите усещания за дъжда. Хладни, интровертни, меланхолични, безполови, с акватични и зелени нотки, допълнени от землистия мирис на петрикор – така си представям парфюмите, кръстени на дъжда. Сещам се например за Eau de […]
Read more
Цветето на хляба. Името моментално приковава вниманието ми, а въображението ми се развихря около скована от груби дъски маса, на която има панер с току-що изпечен селски хляб и буркан с набрани от ливадата цветя. Дали са успели да предадат уханието на хляба, мисля си, докато пръскам. Препечената до кафяво хрупкавост на кората, изпускащата пара […]
Read more
Мак и ечемик… името веднага събужда любопитството ми. Как ли мирише такъв парфюм? Като кифла с мак може би? Както и да мирише, звучи вълшебно. Представям си житни поля с нацъфтели макове и метличини, трикольорът на лятото – златно жълто, пламтящо алено и наситено синьо. Толкова я обичам тази гледка, че пеперуди се разпърхват в […]
Read more
С житото имам специални отношения. Не съм особен фен на хляба и тестото, но гледката на ширнали се житни поля ме изпълва с почти сакрално благоговение. Много ясно помня откъде тръгна тази моя обсесия. Учителката ми в първи клас, другарката Игнатова, беше от Добрич (тогава Толбухин). Надълго и нашироко ни разказваше за Добруджа, „житницата на […]
Read more