Лавандулата ми е в списъка с детските травми, заедно с лайката, боровите връхчета, мащерката и камфора (розата също, но по други причини). Защо ли? Ами защото я свързвам с лавандулов спирт, а него пък с разтривки, дезинфекции на ожулвания, почистване на мръсни колене и лакти и други нежелани от едно дете интервенции. По същия начин […]
Read more
Флоралните парфюми не са ми сред най-любимите, а и някак не се виждам като жена, която ухае на цветарски магазин. Дайте ми на мен лимон и трънак, дърво и смокиня, бурен и трева – повече ми отиват на характера. Признавам обаче, че нерядко посягам към тях, особено напролет. Има едно тържество на живота във флоралните […]
Read more
„Всичко живо е трева“ е заглавие на фантастичен роман от Клифърд Саймък, на мен обаче ми харесва просто така, като израз. Обичам всякакви нюанси на зеленото в парфюмите – и остротата на галбанума, и горчивината на луковиците, и тръпчивостта на касисовите листа, и хладната ароматичност на ментата, босилека и розмарина. Зеленото е възторгът от живота, […]
Read more
Има ли нотка, която да звучи хем елегантно, хем badass? Трудна работа, но не невъзможна. В края на зимата, преди да се юрнем пак като невидели към зелениите и флоралите, ви представям Нейно Величество Кожата. Трудна нотка е кожата и не всеки я харесва. Аз самата трудно я изтрайвам, особено в унисекс интерпретациите ѝ, където […]
Read more
Емоция, поезия и женственост – така може да се опишат парфюмите на легендарния френски бранд, създаден преди 40 година от Аник Гутал. През 1981 г. на пазара излиза Eau d’Hadrien, изпреварил времето си парфюм с аромат на лимони и кипариси, въплъщение на щастието, лятото и безгрижния дух на Тоскана. Негова създателка е Аник Гутал – […]
Read more
Тъмни, мистериозни и готик парфюми – кога, ако не през янОари? Студът в сърцето на зимата позволява да се носят неща, които през останалото време на годината биха докарали обонятелен инфаркт. С ръка на сърце признавам обаче, че при мен те са кът. Оценявам този тип аромати като произведение на изкуството, харесва ми да ги […]
Read more
Празникът е неутолима жажда на душата. Ароматната свещ в 7 сутринта през декември, щипката канела в кафето, всички онези излишни неща, които ни карат да се чувстваме малко повече хора и малко по-малко роботи. Признавам, че суетнята покрай официалните празници ми идва в повече, а да съм весела по задължение – не ми се получава. […]
Read more
Не си падам особено по сладки парфюми. Даже почти никак, особено по новите гурмански трендове. Идеята да мириша на кекс ми се струва инфантилна и непонятна. Учените са установили, че мъжете харесват точно такива аромати, защото им напомнят на детство и кухнята на мама, но дори това не може да ме мотивира. Има обаче един […]
Read more
Едно от нещата, заради които обичам есента, е усещането за завръщане у дома. Тя е онова бавно прибиране в 5 сутринта след тежка нощ и предчувствие за топла супа и топло легло, които ще излекуват всичко. Моето „у дома“, за добро или лошо, е градът. Имам много силна връзка с природата и потребност да си […]
Read more
Смокините са голяма моя любов. Обичам всичко у тях, във всякаква форма. Красотата на короните им, изящно изрязаните листа и мъхесто-тръпчивото усещане, което оставят по кожата ми, когато ги разтъркам с пръсти. Сладките дървесно-зелени нотки на клонките (преди двайсетина години беше модерно да пъхаме смокинови клечки в цигарите и ароматът беше… ммм). Лепкавата млечна белота […]
Read more