Като чуете „ванилия“, си представяте гурме парфюми, лепкава инфантилна сладост и удавяне в шербет? Признавам, че и аз имах донякъде този предразсъдък, но Eau Duelle го разби на пух и прах.
Diptyque са една от любимите ми марки. Харесвам тяхната природност и естественост, лекотата, с която се носят, все едно общуваш с разбран и добронамерен човек. Харесва ми и това, че тази природност не е банална и буквална, а винаги има нещо по-така – надграждане, нетипични комбинации и изненадващи развития.
Eau Duelle покрива всички точки – и природността, и естествеността, и лекотата, и непринудената елегантност. Като нотки и вайб ми напомня на Gypsy Water на Byredo, но с повече ванилия. Ако харесвате единия, пробвайте и другия.
Казах „ванилия“ и е време да си дойдем на думата. В Eau Duelle тя е необичайно представена – ароматична, подправкова и смолиста, много далече от сладкарница. Това не е ароматът на синтетичен ванилин, а на ванилова шушулка – нежен и натуралистичен, без убийствена химическа сладост. Ванилията е основният играч и останалите нотки се наслагват около нея като полупрозрачни воали, въздушни и деликатни.
Eau Duelle започва със свеж бергамот, който бързо се превръща в резенчета лимон в чаша джин тоник. Ако се питате откъде се появи този джин, отговарям – от хвойната. Като малка обичах да дъвча плодчета хвойна с някакво противоречиво удоволствие – харесвах аромата, но не харесвах особено вкуса. Нещо такова е и с джина. В парфюми обаче много ми допада тази нотка, а тук е толкова реалистична, все едно съм сдъвкала плодче. И то направо от храста, с все бодлите и кората, този опърничав и бодлив храст с чуден аромат. Веднага след хвойната се появява и щедро поръсената с розов пипер ванилия, а малко по-късно – любимият ми кардамон. Доколкото има сладост, тя е смолиста, а не захарна и натрапчива. Напомня ми на Родопите – комбинацията от бодлива иглолистна свежест и сладка, напечена от слънцето смола е ароматът на моето детство. „Шкафът с подправките“, друг от детските ми аромати се проявява в драйдауна и вече съм окончателно запленена.
Много ми харесва дуалността в Eau Duelle. От едната страна е ванилията с нейната мека сладост, женска, дори „кифленска“ нотка. От другата страна са иглолистните, които свързвам с ретро афтършейв. От заиграването им обаче се е получило нещо, което не е нито кифленско, нито бръснарско, а се рее волно из полята на унисекса, свободно от роли и ограничения. Не е и ретро, но я има любимата ми старовремска нотка. Ефирен и спокоен, лесен за носене парфюм, който би вървял и за разходка в гората, и за офис (пък и за джин тоник след офиса). Единственият му недостатък за мен е слабата проекция – стои близо до кожата и това е част от финеса му, но бих се радвала да го усещам мааалко повече.
Година на излизане: 2010
Нос: Фабрис Пелегрен
Олфактивна група: амброво-подправков
Нотки: ванилия, елеми, кардамон, хвойна, розов пипер, олибанум, чай, бергамот, сива амбра, шафран, мускус
