Италия е раят на земята, така казват. И макар (все още) да не съм била в този рай, ще се съглася.
Покрай публикациите ми за парфюмите на Xerjoff миналия месец се заформи интересна дискусия за различията между френската и италианската парфюмерия и за това доколко парфюмите са отражение на цялостната нагласа и светоглед. Бих казала, че италианската мода, парфюмерия, лайфстайл, кухня, ако щете, са по-заземени и непринудени. Като София Лорен, която готви спагети – пак са красиви, пак са елегантни, но го няма онова специфично френско „фръц“, което превръща елегантността в произведение на изкуството. Не се наемам да избирам между двете, но в италианската школа ми харесва естествеността, съчетана с една dolce vita пищност, която е неустоима, дори понякога да е за сметка на финеса. И независимо, че в колекцията ми френските водят с голяма преднина, обичам да нося и италианските, особено когато ме пренасят в Италия, рая на земята. С удоволствие им посвещавам този месец.
