Чушката люта, пак люта, и ти си, Донке ле, кат нея. Така си припявам, докато пръскам на китката си Scoville с изострено докрай любопитство. Да, знам, че е „Цонке ле“, но така ми харесва повече. И след минути ще разбера защо.
Бууум, тряяяс, Scoville ми отнася главата без предупреждение, макар да мисля, че съм подготвена теоретично. Нахлува в ноздрите ми, гъделичкащ до кихавица, и категорично отказва да заеме някакви удобни определения. Опитвам се да го оприлича на нещо познато, но не успявам, а това ми се случва все по-рядко.
Червена люта чушка, толкова люта, че пращи като цепеница в огъня. Не е прясно разрязана и зеленчукова, а сухата, прахообразна нотка на лют червен пипер, съхраняван в дървена кутия. Едро счукани зърна черен пипер. Екзотичен съчуански пипер с лимонови подтонове, който скача от „шкафа с подправки на баба“ към „китайски магазин“. И някаква неопределена сладост, която изчезва след първите минути, подплашена от лютивината. Не мога да го оприлича на черен шоколад с чили, например – няма горчиви какаови нотки и всъщност няма парадоксалност в него, няма противопоставяне, всичко е много хармонично и се развива в една линия.
Адски интересен, но неносим. Така го определям през първите 15 минути. Половин час по-късно обаче го усещам много носим, поне за себе си. Лютото си го има, но е фино, омекотено с дървесни и пудрени (по-скоро прашни) нотки, има съвсем лек лимонов нюанс и малко несладка ванилия. Много елегантен аромат става всъщност, в никакъв случай не агресивен и натрапчив. И едновременно с това изключително оригинален и отказващ да се подчини на правилата. Тази комбинация от финес и необичайност, бих казала пънкария даже, ми напомня на почерка на Diptyque и това ме кара да го харесвам още повече.
Един час по-късно Scoville вече e любов и must have. Говори и на огнената ми природа, и на лютия ми характер, и на червената ми коса. И най-вече на огромното ми любопитство. Не бях пробвала нищо на Obvious, даже не бях и чувала за този бранд, но вече искам да опитам всичко. Ако и останалите им парфюми са толкова интересни и нишови, ще ме спечелят за доживотен фен.
Не е лесен за харесване Scoville – acquired taste е и в никакъв случай не е за купуване насляпо. Но ви препоръчвам да го пробвате, ако носовете ви са изморени от банални и досадни до втръсване парфюми. Дори само като екстремно огнено изживяване.
Година на излизане: 2024
Нос: Патрис Ревияр
Олфактивна група: дървесно-подправков
Връхни нотки: чили, черен пипер, съчуански пипер
Сърцевина: чили
База: чили, дървесни нотки, ванилия
