Няма как темата за Прованс да мине без лавандула и макар тази да не е провансалска, а римска, ѝ правя път с голямо удоволствие и реверанс за създателя ѝ Жан-Клод Елена.
Лавандулата не е сред предпочитаните от мен нотки и никога не съм имала лавандулов парфюм, като изключим няколко отливки за проба. Връща ми спомени за лавандуловия спирт от детството ми – това мога да го преглътна, но по-същественото е, че не ми отива на цветовете и натюрела, някаква друга олфактивна вселена е.
Всъщност обичам аромата на лавандулата, особено на свежите цветове и всяка година по време на цъфтежа отивам в някое лавандулово поле да се „надишам“. Успокоява ме, носи ми усещане за прохлада и синьо небе и като цяло ми действа терапевтично, затова винаги имам вкъщи лавандулово масло и лавандулова вода.
Искаше ми се обаче да имам и един истински лавандулов парфюм, по възможност максимално природен, реалистичен, лек и тревист, без така модерните напоследък комбинации с ванилия и други захаросани подобрители, но и без да мирише на бръснарница. При толкова изисквания е чудно, че уцелих от раз, но има брандове и парфюмеристи, на чиито имена реагирам абсолютно първосигнално и стрелям насляпо с пълно доверие. Жан-Клод Елена е един от тях.
Lavande Romaine е семпъл аромат в най-добрия смисъл на думата – композицията му се върти около лавандула и касисови листа. В никакъв случай обаче не стои постен, измит или недоправен. Просто понякога less is more и няма нужда от прекалено много цветове и завъртулки, за да се нарисува красив олфактивен пейзаж. А този тук е акварелен, прозрачен, трептящ в леката сутрешна омара на ранното лято.
Много красива е лавандулата в Lavande Romaine. Изключително реалистична, но и някак заоблена и омекотена. Няма етерична, тревиста острота, нито натрапчив мирис на прашна билкова аптека. Няма и одеколоновото звучене на бръснарница – тук енергията ѝ е женска и деликатна, по-скоро успокояваща, отколкото ободряваща.
Малко по-късно се включва касисът с нотки на тъмнозелени мъхести листа и тръпчива плодова сладост и полека-лека завзема аромата. Прави го обаче внимателно, ненатрапчиво и с пълното съгласие на лавандулата, като танц, в който стъпките са в пълна хармония и не е толкова важно кой ще води, стига да има разбирателство. Малко пухкав като бяла възглавница мускус завършва тази минималистична, но много нежна, спокойна и лесна за носене композиция.
Част от коментиращите казват, че този парфюм се „вижда“ в цветове и наистина е така – той мирише на лилаво. Леко замъглено сребристо, сивкаво-зелено и лилаво в началото, което преминава в по-дълбоки и тръпчиви тонове на тъмнозелено и тъмновиолетово. Отчасти затова, донякъде парадоксално, нито веднъж не съм го носила навън – просто не е в моите цветове. Заспивам обаче с него почти всяка вечер, защото ми носи спокоен сън и хубави сънища и това ми е по-важно от получаването на комплименти. Ако и вие си търсите терапевтична лавандула или просто различна интерпретация от масовия тренд – препоръчвам.
Година на излизане: 2020
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: ароматично-фужерен
Нотки: лавандула, листа от касис, кедър, бял мускус
