Pear Gelato се стича по китката ми като разтопен сладолед с вкус на лято. Аз съм на 5 и стоя на брега на морето с фунийка в ръка.
Няма как да не му го призная на Калотинис – парфюмите му са изключително реалистични. Казал е „джелато“, получавате джелато. Плодово, млечно, сладко, хрупкаво. Парченца сочна круша, гладка и коприненожълта. Плътен, млечен, ванилов сладолед, полуразтопен от жегата. Препечена хрупкава фунийка. Последното ме впечатли най-много всъщност. Срещала съм парфюми, които го докарват донякъде на сладолед, но толкова автентична вафлена нотка не бях.
В началото е крушата, толкова сочна, все едно съм я захапала и сокът ми се стича по брадичката. Има сладост в нея, на моменти захаросаност дори, но не прекалена – свежестта и сочността са по-изявени. Не е от зърнестите, стипчиви сортове, а е мека като масло и много ароматна. Почти едновременно с нея се изявяват и другите нотки – сладката млечна ванилия и хрупкавата вафлена фунийка с лек подтон на солен карамел. Линеен парфюм е Pear Gelato, няма особено развитие и интрига – получаваш всичко накуп в началото, но в случая не го отчитам като недостатък. Точно както получаваш фунийка сладолед и отхапваш ту от едното, ту от другото и всички вкусове заедно правят едно от най-хубавите летни вълшебства.
Има някакъв голям бум на гурме парфюмите в последните години – предполагам, заради свойството им да събуждат моментално усещане за щастие и сигурност. Простичкото, първично щастие на дете, което се върти из кухнята, докато мама пече сладкиш, и знае, че нищо лошо няма да му се случи в този вълшебен, уханен свят. Може би е някакъв вид терапия срещу стреса, свръхинформацията и свръхскоростта, не знам. Факт е обаче, че работи и дори аз, която не съм по принцип фен на гурмета, понякога се изкушавам. Както сега.
Много уцелен като емоция е Pear Gelato. Преди да го пробвам, се чудех дали е оправдан целият този хайп покрай него. Е, оправдан е. Не е сложен аромат, не е оригинален като концепция, няма изненадващи нотки и развития, но нацелва безпогрешно някакви струни в душата. Толкова е детски (това при мен винаги е комплимент), слънчев и радостен, че всички черни мисли ми минават. Има силно антидепресивни свойства и освен естествен спътник на лятото, мисля, че би бил разведряващ другар и през зимата.
Година на излизане: 2024
Нос: Теодорос Калотинис
Олфактивна група: плодово-гурме
Нотки: круша, ванилия, мляко, вафлена фунийка, захар
Все още нямам мнение за каквото и да е на Калотинис (трябва да видя откъде мога да се снабдя с мостри), но след такава рецензия няма как да пропусна да пробвам нещо негово възможно най-скоро!