О, какво красиво име, мисля си, докато махам капачката на Heaven Can Wait. Дали парфюмът ще го оправдае?
Хм, странен е, мисля си минута по-късно. Със сигурност няма да е някакъв лесносмилаем, попкултурен рай. Но и аз като него мога да почакам, докато ми разкрие красотата си.
Много различен от обичайната ми ароматна среда, Heaven Can Wait е предизвикателство. Бабиният шкаф с подправки, ама много подправки, сред които доминира карамфил. При подправките – плик със сушени сини сливи. И един изкопан от градината ирис, с все корените и пръстта. Особен шкаф е и макар „бабин“ да го употребявам в най-добрия смисъл, а не като „бабешки“ и „ретро“, има нещо старовремско в него.
Всъщност много обичам композиции тип „бабиният шкаф с подправки“, въпреки че нямам много такива парфюми. По-скоро ирисът тук е нотката, която ми е чужда – землист, сух като шивашка креда, някак ъгловат ми стои. И неустоимо привлекателен по някакъв необясним начин, както установявам. Не мога да спра да го вдъхвам и да се питам дали различността му ме привлича толкова или има някаква райска тайна във формулата. Склонна съм да вярвам във второто. Сигурно ви е писнало да възхвалявам Жан-Клод Елена, но… Жан-Клод Елена! Когато говорим за райски, небесни, въздушни, изпълнени със светлина, финес и изящество композиции, много вероятно е неговото име да стои зад тях, боговете да му дадат още много години живот и творчество!
Фин и изящен е и Heaven Can Wait. Ирисът заобля ръбовете си и ароматът става мек като котешко мъркане. Карамфилът продължава да доминира, но в никакъв случай не е брутален като в Jungle на Kenzo, не мирише на коледни курабии, нито пък на зъболекар, просто дава това леко старовремско звучене на аромата. Сливата също е много деликатна, без излишна плодовост. Ирисът и семената от морков са меко, ненатрапчиво пудрени. Композицията е рисувана внимателно с тънка четка – елегантност на линиите, пастелни тонове, богатство на нюансите, но нищо излишно.
И нищо превзето няма в тази изящна елегантност, тя е естествена и не се стреми да се хареса. Изключително комфортен аромат е Heaven Can Wait, мек като велур и прасковен мъх, като разпиляна върху тоалетката пудра. Стои близо до кожата като фин воал и се носи за собствено удоволствие. Спокоен, медитативен и вглъбен в себе си, той не гърми фойерверки, не се напъва да впечатлява и да печели комплименти и в това е красотата му. Дали е райски? Ако си представим рая на интроверта като библиотека, кожено кресло, мек шал и гледка към хоризонта – о, да.
Година на излизане: 2023
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен
Връхни нотки: карамфил (подправка), семена от морков, бахар, амбрет, слива, индийско орехче
Сърцевина: ирис, ветивер, магнолия, кашмеран, кедър
База: мускус, праскова, ванилия
