Преди години, когато пазарът на „Графа“ все още съществуваше, обичах да минавам покрай него в късна есен и да вдъхвам ароматите на печени кестени, царевица и тиква – анахронизъм в сърцето на модерния град.
За тези печени на тенекия, пукащи и димящи кестени се сещам, докато пробвам Noir Exquis. Или за палачинки на закуска с чаша горчиво кафе – но за тях малко по-късно. Кестените са първото, с което носът ми се среща и ако емоционалният ми спомен е за онези печените от „Графа“, носът ми казва „не точно, по-скоро крем от кестени с капка ром“. Сладък, топъл и мек – не прекалено и бонбонено сладък, но достатъчно. Ванилия, ядки и подправки (струва ми се, че хващам дори малко анасон или естрагон) се присъединяват към капката ром и обогатяват кестеновия крем с нюанси, като при това не му позволяват да се намести удобно в гурме нишата.
Тук се появяват и онези палачинки, за които споменах – пухкави американски палачинки с кленов сироп. И отново представата ми е визуална, кленовият сироп дава допълнителна сладост, но не се натрапва и не доминира. По-скоро цялостното звучене на парфюма събужда такива представи за уют, семейна закуска, топла къща. Клиширани може би, но изкусителни.
Изкусително е и кафето в тази закуска. Всъщност това е нотката, която най-много ми допада тук, понеже горчивината и тръпчивостта ѝ балансират меката сладост на останалите акорди. Малко по-късно се включват и дървесните нотки и с общи усилия надделяват над сладостта. За моя радост – не съм от най-върлите фенове на гурме парфюмите и макар да намирам кестеновия крем за очарователен, все пак драйдаунът от абанос, сантал и тонка плюс чашата кафе ми харесва повече.
Започнал като гурме аромат, Noir Exquis се превръща в елегантен дървесно-ванилов парфюм с късноесенно-раннозимно излъчване. Не е съвсем мой, защото не обичам кестени, в интерес на истината, но оценявам топлата му природа и комфорта, който създава. Би могло да се иска още откъм излъчване и шлейф – държи се близо до кожата и може да бъде усетен само при прегръдка, но може би точно това е идеята.
Година на излизане: 2015
Олфактивна група: ориенталски-ванилов
Нос: Бертран Дюшафур
Връхни нотки: кестен, портокал
Сърцевина: кленов сироп, кафе, портокалов цвят
База: ванилия, абанос, тонка, сантал, хелиотроп
