Зелено, разбира се, какво друго? Зеленото, което храни очите и сърцето, зеленото, което мирише на пролет и младост.
Няма изгледи скоро да се наситя на зелени аромати – нито в парфюмите, нито в природата. Нищо друго не събужда у мен такава радост, надежда и предчувствие за хубави дни. Наближи ли пролетта, закопнявам за зелени парфюми и с годините това наближаване идва все по-рано. Общо взето, след празничните коледно-канелени залитания, още през януари започвам да се оглеждам, ослушвам и обдушвам за зелени стръкове и ако още ги няма, ги посявам върху себе си.
Нося и флорали, разбира се, пролетта е времето ми за цветни аромати, но зелените – те са нещо специално, нещо повече от парфюм. Самата есенция на живота, по-силен от всичко.
