„Мирише на току-що измито стълбище“ – ми каза дамата, която ме запозна с него, и мигом прикова вниманието ми. Не защото искам да мириша на мокър цимент, а от чисто олфактивно любопитство.
Доста предпазливо пръсвам в очакване на стълбищните нотки и оставам приятно изненадана – началото е много свежо всъщност, цитрусово, бергамотово, с любимата ми остра и буренова зеленина на галбанум и капка меден портокалов цвят. Започвам да се чудя за един и същи парфюм ли говорим – този, макар и чудесно направен, звучи като поредния цитрусово-зелен свежар.
Чуденето ми не трае дълго. Бодрите връхни нотки се изпаряват бързо и се появява нарцисът – нежен, кремообразен и сапунен. Не е от слънчево жълтите нарциси, а от бледите, с онзи особен, сякаш фосфоресциращ нюанс на лунна светлина. И да, наистина мирише на мокро стълбище, във възможно най-добрия смисъл. Има нещо хладно и дистанцирано в аромата, неорганична, минерална жилка, която е успокояваща по един дзен начин. Дори дървесните акорди са хладни и напоени с влага.
Много обичам нарциси, любимите ми пролетни цветя са, заедно с лалетата. Но като парфюмна нотка не са точно в моята гама. Някак меланхолични са ми, въпреки жизнерадостния цвят и пролетния оптимизъм. Навяват ми носталгия и тъга по отдавна изгубени неща и макар принципно да не са ми в черния списък, общо взето ги заобикалям.
Eau de Narcisse Bleu обаче го пробвам в една дъждовна сутрин и така добре се вписва в перленосивата светлина, звука от капките и минорното настроение, че ми се приисква да го имам. Донякъде учудващо за самата мен – сякаш си разрешавам да изпитвам емоции, различни от приповдигната бодрост и безусловен оптимизъм. Сякаш съм достатъчно зряла, за да откривам красота в полутоновете, в приглушеността, в тишината и да си давам сметка, че животът не е едно непрекъснато соло на тромпет, не е нужно и да ухае така. Понякога човек има потребност да се отдръпне в себе си като отлив и точно за тези моменти на умозрителност ми напомня Eau de Narcisse Bleu. Дали е пролетен парфюм? За мен по-скоро не, въпреки присъствието на пролетно цвете в него. Бих казала, че е парфюм за определени настроения, не за сезони.
Майсторлъкът на Жан-Клод Елена е по подразбиране – въздушността и изяществото присъстват и тук, а аз ставам все по-заклет фен с всеки негов парфюм, който пробвам.
Година на излизане: 2013
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: флорален
Нотки: бергамот, галбанум, портокалов цвят, нарцис, дърво
