„Мъжки дезодорант STR8“ – подметна синът ми, минавайки покрай мен и пресече възторга ми в зародиш. Една от онези реплики, дето не можеш да си ги изтриеш от съзнанието, сещате се.
Chanel е един от брандовете, чиито парфюми оценявам, уважавам, но с малки изключения не мога да припозная като „мои“. Пробвам това и онова с идеята, че като истински парфюман трябва да имам един Chanel в колекцията просто така, за разкош. Но все не успявам да намеря нещото, което да ми пасне и хареса безусловно. За малко бях решила, че Chance Eau Fraiche може да е това нещо, но ми мина.
Почти, всъщност, не напълно. Има моменти, в които наистина ми харесва, но има и такива, в които ми е чиста проба STR8. Не мога да го отпиша съвсем, не мога и да се влюбя. Със сигурност не ми пасва нито на натюрела, нито на лайфстайла.
Винаги ми е било смешно определението „спортно-елегантно“, нещо като „анцуг с токчета“. Точно то ми изплува в главата обаче, когато пробвам Chance Eau Fraiche. Свежи цитруси в началото, лимон, както и цитрон, който много харесвам, съчетани с луксозни дървесни нотки и щипка пипер. Мирише на чисто, на прозрачна, кристална чистота. И на скъпо също – не точно на old money, но със сигурност на добре възпитани и полирани money. Появяват се леки, ненатрапчиви флорални нотки, които добавят нежност и женственост. Доста пачули в драйдауна, подобно на това в Coco Mademoiselle – не ми харесва там, дразни ме и тук. Още дърво, малко пудра, всичко много добре балансирано и блендирано.
Странното е, че когато изследвам аромата нотка по нотка, ми мирише нежно, женствено и чисто. Когато го възприемам в цялост обаче – не за тест, а като се напарфюмирам – ми мирише на мъжки дезодорант и това е. Пак на чисто, пак на скъпо, може би на нещо по-скъпо от STR8, но… това е. Както казах, „спортно-елегантно“ – хем мирише на лукс, хем на мъжки дезодорант. Представям си имение в Хемптънс, бяло, окосена морава, следобедни коктейли и парфюм, идеален за игра на тенис. Не е декадентски, бонвивански лукс, а точно този тип спретнат, стегнат, „какво ще кажат хората“ лукс, по-скоро американски, отколкото европейски – странно като за Chanel, знам, но така го усещам.
С една дума – да или не? Трудно ми е да кажа. Не е като за мен, но не мога да си изкривя душата – майсторски е направен, личи си качеството и със сигурност си е заслужил феновете.
Година на излизане: 2007
Нос: Жак Полж
Олфактивна група: шипрово-флорален
Връхни нотки: лимон, кедър, цитрон
Сърцевина: воден зюмбюл, розов пипер, жасмин
База: бял мускус, пачули, ветивер, тиково дърво, ирис, амбър
