Странен, различен и пристрастяващ, Italian Leather излиза извън всичко, с което съм свикнала, и въпреки това много ми харесва.
Не съм особен фен на кожата като нотка. Доближавам я много предпазливо и за да ми хареса такъв парфюм, трябва да ми мирише на скъпа кожена чанта, в която са държани гримове, а не на обор (добре де, на ново рокерско яке). За съжаление сякаш вторият тип преобладава (с някои щастливи изключения като Bottega Veneta и Alaïa, които наистина миришат фино и луксозно) и в общия случай аз и кожените парфюми се разминаваме, без дори да си кимнем учтиво.
Италианската кожа обаче събуди любопитството ми. Първо, защото с това име би трябвало да е от първия тип (за разлика от тексаските обори на Tom Ford, да речем). Второ, защото харесвам бранда като цяло. И трето, заради присъствието на една сравнително необичайна нотка – доматен лист.
Правилно прочетохте – листа от домати има в Italian Leather, и то в изобилие. Добре дошло за мен, защото обичам острата, зелена и мъхеста миризма на доматени листа и дръжки, пък и обичам зеленчуковите нотки, които дават по-необичайно звучене на парфюмите. Така че пръсвам смело и щедро.
Свят ми се завива от миризмата на буренясала градина. За някои може да звучи странно и непривлекателно, но за мен е рай – има нещо много витално в това избуяване на природата преди или след култивиране. Усещането се подсилва от друга моя любима нотка – галбанум. Носът ми сякаш хваща и нещо иглолистно – хвойна, кипарис, както и щипка хладна мента, но не са споменати в описанието. Смачкани листа, жилави стъбла, преплетени коренища – цялата зелена ботанична прелест е тук. „Троскот“ е думата, която ми хрумва, макар изобщо да не съм убедена, че троскотът мирише така.
Минути по-късно почти едновременно се случват две неща. Едното е появата на сладка ванилия, която за мое учудване, никак не се бие с доматите. Другото е усещането ми, че градината е наторена. Да, за кожата говоря.
Не, не се плашете – оборският полъх изчезва за секунди. Бурените също притихват и губят остротата си, но остават да присъстват до края. А кожата се разгръща кадифено мека и ванилово сладка, подплатена от скъпоценни смоли, и макар все пак да е по-скоро от типа „ново кожено яке“, отколкото „кожена чанта с гримове“, е много хубава. „Милано“, нашепва гласът в главата ми, онзи същият с троскота.
Не знам как ѝ е хрумнало на Алиенор Масене да миксира доматен лист с ванилия и кожа, но резултатът е великолепен, макар на пръв поглед да звучи като буламач. Мирише ми на лукс и комфорт, на разходка из обраслата градина на някое palazzo през късна есен, облечена в топло и меко кожено яке, в чиито джобове има бонбонки Tic Tac, ароматизиран тютюн за лула и зрънца сакъз (последното – според сина ми). Особен и нетипичен аромат е и не би се харесал на всеки, не е за покупка насляпо, но си струва да се пробва.
Година на излизане: 2013
Нос: Алиенор Масене
Олфактивна група: кожен
Връхни нотки: кожа, доматен лист, ванилия
Сърцевина: кожа, галбанум, лабданум, салвия, орис
База: кожа, ванилия, бензоин, толу балсам, смирна, опопонакс, сантал, мускус
