Мак и ечемик… името веднага събужда любопитството ми. Как ли мирише такъв парфюм? Като кифла с мак може би?
Както и да мирише, звучи вълшебно. Представям си житни поля с нацъфтели макове и метличини, трикольорът на лятото – златно жълто, пламтящо алено и наситено синьо. Толкова я обичам тази гледка, че пеперуди се разпърхват в корема ми, докато нетърпеливо свалям капачката и пръскам.
После поглеждам невярващо шишето, да не би да съм объркала етикетите. Не, не съм. Може би Матилд Бижауи ги е объркала. Пръскам отново… не, няма помен нито от мак, нито от ечемик. От трикольора на лятото също. Този парфюм не ухае на златно жълто и пламтящо алено, а на лилаво, наситеното синьо-виолетово на ралицата. 50 нюанса лилаво даже – смокиново, касисово, теменужено, цялата гама.
Хем съм разочарована, че ароматът няма нищо общо с името, хем не съм, защото всъщност ми харесва. Няма и как да не ми харесва, щом присъства смокинята, моята слабост. А тук е събрала цялата ароматна сладост на късното лято – точно онзи сорт едри смокини с тъмновиолетова кожица и кървавочервена, медено сладка вътрешност. Тръпчив касис балансира сладостта, виолетка добавя цветен аспект към композицията, подсилен сякаш и от роза. Много добре са балансирани трите лилави нотки, като смокинята доминира, а останалите допълват и обогатяват звученето ѝ.
Дотук добре, ами ечемикът? Житото? Триците? Трудно ми е да ги открия, честно казано. Или имам анозмия към хлебните нотки, или носът ми не е достатъчно трениран. Може би ако се напъна, мога да видя прашинки брашно, които танцуват във въздуха – олфактивната ми памет ме връща много години назад, когато с баба и дядо ходех на воденица, грохотът на воденичните камъни, топлата миризма на смляно жито, запрашаването на въздуха… И друго – киселата миризма на ечемичен малц в бирена фабрика. Но ако трябва да съм честна, това е повече във въображението ми, отколкото в аромата и ако в описанието не бяха споменати тези житни нотки, изобщо нямаше да ми хрумне да ги търся.
С тях или без тях, Poppy & Barley все пак е красив парфюм за края на лятото и има нещо омайващо и пристрастяващо в него. Добре балансиран между плодова свежест и флорална пудреност, женствен, но с някаква outdoor виталност и непринуденост, като за дълги разходки в топлите августовски вечери.
Година на излизане: 2019
Нос: Матилд Бижауи
Олфактивна група: флорален
Връхни нотки: смокиня, виолетка, касис
Сърцевина: пудрени нотки, жито, мак
База: ечемик, бял мускус, житни трици
