Най-новата Градина на Hermès е любов. Не от първо помирисване, спонтанна, моментална и лека, а разцъфтяла единствено благодарение на ината ми да ѝ дам шанс. Има и такива любови.
Голям фен съм на Градините, както знаете. По-точно на онези, създадени от Жан-Клод Елена. С Кристин Нажел не говорим един език и нейната Un Jardin Sur La Lagune беше разочарование за мен, макар да разбирам защо хората я харесват.
Това обаче не значи, че съм се отказала от любимата си серия и не дебна с наострен нос всяко ново попълнение. Това конкретно го чаках с голям трепет по няколко причини. Първо, вдъхновено е от гръцкия остров Китира, а Гърция ми е голяма слабост. Второ, композирано е от любими мои нотки – цитруси, маслини, шамфъстък. Просто няма как да не ме уцели в сърцето, нали? И все пак бях нащрек. „Недей, не купувай насляпо, виж колко кофти отзиви има“ – настояваше вътрешният ми глас и този път, като никога, го послушах.
„Почистващ препарат“ – повтаряха в хор кофти отзивите и първата ми проба (на листче) се съгласи. Не просто почистващ препарат, а мъжки чорапи, изпрани с почистващ препарат. След химическата цитрусова острота идваше дървесната част, доста напомняща на тази в Лагуната и също като нея завиваща в мъжка посока. Явно нямаше да ни бъде.
Месец-два по-късно отново пробвах (на листче), колкото да си потвърдя първоначалните впечатления. Нормалните хора биха спрели дотук, но аз – три пъти за щастие – реших да му дам още един шанс, този път на кожа. И чудото стана – химията ни се получи страхотно.
След толкова прелюдии най-накрая е време да кажа нещо и за самия парфюм. Да, Un Jardin à Cythère Е почистващ препарат. Примерно препарат за полиране на паркет, в който първоначалният остър лимоново-цитронов хардкор се уталожва в топли дървесно-ядкови нотки. Така написано не звучи съблазнително, но подозирам, че маслината е тайната съставка, която го превръща от препарат във вълшебство. От проба на хартия не може да се усети, трябва ѝ топлината на кожата, за да се разлее и да заобли ръбовете, да облагороди остротата и сухотата на другите участници като златист филтър и в крайна сметка да превърне аромата в нещо пристрастяващо.
Златист – точно така го усещам Un Jardin à Cythère. Или по-скоро житно рус като прегоряла трева в края на август. Тази градина не е сочна, зелена и цветна, а цигансколятна, суха, преживяла жегите и събрала сладост в сърцето. Онази капка меланхолия, която е характерна за композициите на Нажел, тук е съвсем намясто, като сладко-горчивата тъга по отиващото си лято. Това е парфюм за септември и октомври (а може би ще е добре и през зимата) – цитрусите в него не са разхлаждащи, а топли, въпреки остротата си. Не е лесен за харесване, в никакъв случай не е за купуване насляпо, но си заслужава пробата (на кожа, не на хартия). Особено ако обичате да ви мирише на юг в подножието на зимата.
Година на излизане: 2023
Нос: Кристин Нажел
Олфактивна група: дървесно ароматичен
Връхни нотки: цитруси
Сърцевина: шамфъстък, маслиново дърво
База: зеленина
