Аз съм горско дете. Израснах в Родопите и мило и драго давам за аромат на бор и мащерка, на смола и диви ягоди, на зелен мъх и напечени от слънцето камъни. Усещам го дори сега, докато го пиша, и мислено се пренасям там.
Парадоксалното е, че всъщност харесвам тези аромати само наживо, в природата, но не и в парфюми. Любимите ми иглолистни в парфюмен прочит ми звучат като ароматизатор за кола или като одеколон за дядовци. И колкото и да ми допада идеята да ухая на гора, поне засега си остава само идея.
Не се отказвам да пробвам обаче. И да се надявам, че някой ден ще открия своята гора и онзи парфюм, който да ме пренася в Родопите, когато си поискам.
