„На Goutal не се отказва“ е един от основните ми принципи, когато става дума за покупки насляпо. Водена от него и от коментарите във Fragrantica, навлязох в Гората на Адриан със затворени очи.
Никак не обичам аромата на иглолистни, макар да съм родопско дете. Тоест обичам го, но когато идва от иглолистните, а не от някаква тяхна козметична версия. Обичам да бродя из смърчови и борови гори, да дишам зелената им прохлада, да дъвча смола, под краката ми да шумолят сухи иглички, а между клоните да се процежда светлина. И може би точно защото толкова обичам и нося в кръвта си това автентично изживяване, всякакви опити да бъде изкуствено наподобено са ми непоносими. Защо тогава се сдобих с парфюм, в който има не една, не две, а цели три иглолистни нотки? Мистерия, чиито отговор се крие единствено в непреодолимата ми слабост към Goutal и убеждението, че каквото и да направят, все ще е хубаво.
Направили са ароматизатор „бор“, но от скъпите – това е първата ми мисъл, когато пръсвам Bois d’Hadrien на китката си. Остър и тръпчив кипарис, хладен бор и зелена ела се завъртат в горско самодивско хоро, допълнени от малко горчив бръшлян, пръски кисел лайм и опушено дървесен послевкус. Не прилича на Eau d’Hadrien, където лимонът е основен играч, а кипарисът само добавя дрезгавина. Тук съотношението е обратното – има лайм колкото за една кисело-свежа жилка, останалото е зелени борови гори (Тилилейски).
Много добре направен парфюм е Bois d’Hadrien, няма какво да се лъжем. Класически Goutal-ски почерк – природен, въздушен и светъл, излъчващ естествена елегантност и дискретен лукс. Чудесен за хора, които обичат иглолистни аромати. Особено, ако са мъже.
Аз, уви, не съм нито едното, нито другото, и по-скоро не виждам светло бъдеще за мен и Bois d’Hadrien. Ще му дам още няколко шанса, разбира се – не се разделям лесно с Goutal и когато се случи, е изключение. Няма да бързам и с този. Ноември е времето на първата ни среща и комбинацията между мъгла, дъжд и иглолистни ми носи депресивно Twin Peaks настроение. Но през лятото нещата може да стоят по друг начин – да ми донесе неочаквана прохлада в жегите или да се впише органично в горските ми разходки. Ще видим.
А вие ако харесвате бодливи зелении и планински въздух – пробвайте го. За мен е почти изцяло мъжки като звучене, но в крайна сметка е въпрос на вкус.
Година на излизане: 2017
Нос: Камий Гутал
Олфактивна група: дървесно-ароматичен
Нотки: лайм, бор, дърво, кипарис, ела, подправки, бръшлян
Вилата на император Адриан в Тиволи
