„Някой се е избърсал с мокра кърпичка в лехата с чушките“ е първият ми коментар за Venise и той не е особено ласкателен. Даже ви спестявам част от него.
Година по-късно вече не съм толкова безмилостна и дори го нося понякога. И все пак нещо не се разбираме съвсем с този парфюм. Може би е въпрос на неоправдани очаквания и предварително надъхване, не знам, но в тази венецианска градина „ок е“ не успява да избуи до „страхотен е“, поне за мен.
На теория Venise би трябвало да закове в десетката на моите вкусове – зелен, свеж, ароматичен и зеленчуков. Композицията му е изградена от босилек, ветивер, зелена чушка и доматен лист, все харесвани от мен нотки. Diptyque също е любима моя марка, а за парфюми, вдъхновени от места (Venise е част от лимитираната колекция Le Grand Tour, създадена по случай 60-та годишнина на бранда) няма какво да говорим.
Проблемът не е в лехата с чушките. Обичам чушки, и то много. Един от любимите ми детски спомени е как се скитам из ливадите, стиснала в ръка сурова зелена чушка, пълна със сирене, и точно този спомен изплува в ума ми, докато чета описанието на Venise (е, без сиренето). Искам нещо свежо, зелено, остро, хрупкаво, сочно и необичайно. И го получавам. Автентична тъмнозелена чушка, току-що разрязана, с леки цитрусови пръски. Тръпчиви доматени листа. Пресен босилек. Звучи салатено, но е по-скоро градинско. Парфюмът е вдъхновен от зеленчуковите градини край Венеция, казват от бранда, и макар зеленчуковите градини да са последното, с което свързвам Венеция, кимам и се съгласявам – добре им се е получило. Към тези трите се присъединява землист ветивер, който създава усещане за рохкава пръст, грудки и коренища и точно той насочва представите в посока „градина“, а не „салата“.
Дотук добре, но сигурно се чудите къде отиде мократа кърпичка. Тук е, за жалост – отявлена флорална нотка, която в случая е „развалячка на игри“ за мен. Усещам роза, която не е спомената в пирамидата, но при мен е доста изявена. И макар всъщност да не стои като кръпка и да е добре блендирана, ми е дразнеща и някак натоварваща. Има нещо в тази композиция, което ми обърква сетивата и звучи дисхармонично, нещо като „манджа с грозде“. Да, понякога манджите с грозде да се получават изключително интересни, но тази е донякъде разочароваща.
„Донякъде“ казвам, защото в никакъв случай не бих определила Venise като лош парфюм, освен това е възможно да е въпрос на кожа и тази роза, която нахалства върху мен, при други хора да е съвсем дискретна и адекватна. И все пак… тази градина не е моята.
Година на излизане: 2021
Нос: Сесил Матон
Олфактивна група: дървесен
Нотки: босилек, ветивер, зелена чушка, доматен лист
