Може би ви е направило впечатление, че не съм от най-големите фенове на Jo Malone London. Защо тогава продължавам да опитвам техни парфюми и да пиша за тях? Логичен въпрос.
Истината е, че пробвам най-много парфюми точно на марките, с които не се разбирам особено – не за да имам материал за хейт, а защото така увеличавам шанса да попадна на нещо, което би ми харесало. По подобен начин стоят нещата с love/hate нотките като розата например.
С Jo Malone London е горе-долу като с Byredo. Не ни се получава химията и това е, но аз упорито продължавам да пробвам – заради онзи единствен път, в който ми се е получило с Wood Sage & Sea Salt и надеждата, че мога да открия поне още един, който да ми хареса толкова много.
Е, този „още един“ изглежда няма да е Myrrh & Tonka. Не за друго, а защото ми мирише на британски клуб за джентълмени, в който аз място нямам. Сещате се, от онези с поизтърканите кожени кресла, камината, уискито, дима от пурите, който се стели във въздуха, примесен с аромата на одеколон. Лавандулов, а не цитрусов одеколон, много класически и old school, като бръснене с всичките му табиети. Лавандулата тук е суха и трошлива, смесена с други билки и сено и минава само за малко.
Мястото ѝ заема смирната, тази смола с библейски бекграунд. Мирише на църква, казват във Fragrantica и аз кимам в съгласие. Не мирише буквално на тамяна, който се използва за кадене, нито на разтопен восък, но усещането е за приглушена светлина, тъмно, излъскано от времето дърво и леко задимен въздух. Всъщност много близо и до онзи джентълменски клуб, който споменах. Тонката е тази, която прави прехода от църква към клуб със своята кадифена, тютюнева нотка – не тютюн от пура, а тютюн за лула, за още по-британско. Баща ми имаше навремето лула и в олфактивната ми памет изплува аромата на тютюн Clan, леко подсладен с ванилия. Сух, горчив бадем слага финалния акорд и прави красив пудрен драйдаун.
Донякъде условно е присъствието на Myrrh & Tonka в тази селекция – нито църквата, нито клубът са точно „уютни“ в моите представи, но все пак имат някакъв успокояващ, традиционалистки чар, непоклатим в бурни времена, устояващ на сътресения и моди. Бих го определила като „парфюм за Козирози“ и тъй като аз Козирог не съм, ще си остана само с пробата, макар да оценявам сухата му елегантност.
Година на излизане: 2016
Олфактивна група: ориенталски
Нос: Матилд Бижауи
Връхни нотки: лавандула
Сърцевина: смирна
База: тонка, ванилия, бадем
* Заглавната снимка е на Мирослава Филчовска
