Цветето на хляба. Името моментално приковава вниманието ми, а въображението ми се развихря около скована от груби дъски маса, на която има панер с току-що изпечен селски хляб и буркан с набрани от ливадата цветя.
Дали са успели да предадат уханието на хляба, мисля си, докато пръскам. Препечената до кафяво хрупкавост на кората, изпускащата пара мекота на средата? Сърцето ми се разтуптява от вълнение. Ароматът на хляб е един от тези, които въздействат много силно на емоциите на някакво първично, подсъзнателно ниво. Летата при баба на село, опашката пред фурната, горещият кръгъл хляб, голям колкото живота, краищника, който отчупвам още там…
Всичко това очаквам да усетя във Fior di Pane и съм леко разочарована, че не го усещам. Не и в тази интензивна, хранителна пълнота от детския ми спомен. Очаквала съм да мирише на фурна, нищо по-малко от това, и не го получавам.
На второ помирисване започвам да долавям откъслечни нотки. Ето я коричката, хрупкава и леко солена. И топлата мека среда. И землистите нотки на житното поле. Много фино, като полъх от някаква далечна, ама много далечна фурна. Хем е тук, хем го няма, или по-скоро обратното. Има го усещането за хляб, но наситеният му аромат го няма.
Много повече fior отколкото pane откривам тук. Топъл, землисто прашен ирис, различен от обичайната си хладна и дистанцирана елегантност. Виолетки със зелени и озонови фасети. Леко краставично лале. Много нежен и въздушен букет, прозрачен и ненатрапчив.
Докато се опитвам не особено успешно да „разглобя“ аромата и да хвана отделните му нотки, установявам, че настроението ми се е променило. Усещам спокойствие и мекота, сякаш съм в голям, безопасен пашкул. Давам си сметка, че макар носът ми да не е хванал нотките на хляб кой знае колко, мозъкът ми ги е регистрирал и е реагирал с онова чувство на простичка радост, което помня от детството. И тук някъде Fior di Pane ме печели безрезервно.
Това не е парфюм за впечатляване на околните и няма да вее шлейф след вас – бих казала, че е по-скоро skin scent. Няма натрапчивата буквалистичност на гурме ароматите, но има същото въздействие върху емоциите. Не мирише на храна, а на нежен и пудрен ирисово-виолетков букет. Софистициран и ефирен, но заедно с това здраво стъпил на земята, събуждащ спомени за истински важните неща. Носи мекотата, прозрачността и носталгията на августовско небе и дава повече, отколкото изглежда в началото.
Година на излизане: 2023
Нос: Кристиан Калабро
Връхни нотки: хляб, листа от виолетка, бергамот
Сърцевина: ирис, нагармота, лале, портокалов цвят
База: ванилия, тонка, ветивер, кедър, мускус
