Като говорим за кабаре и Belle Époque, първата марка, която ми идва наум, е Histoires de Parfums. Няма как да не са направили нещо по темата, мисля си, и се оказвам права.
Moulin Rouge, най-легендарното кабаре в света, отваря врати през 1889 г. в сърцето на Монмартр – кварталът на художниците и бохемите, на разгулния живот и пиршеството на сетивата. Как ли ухаят гримьорните на танцьорките, нанасящи финален щрих червено червило, преди да излязат на сцената за вихрен канкан?
Пръсвам 1889 Moulin Rouge, вдъхвам и… това е то. Аромат на червило и червен плюш, на пера и пайети, на пудра с пухче и парфюм с роза. Отваря се с тъмни сливови нотки, които не са свежи, нито конфитюрени, а силно алкохолни. Гъст сливов ликьор, подправен с канела, сервиран в кристална чашка пред огледалото – глътка-две, колкото да зачерви бузите и да добави блясък в очите. Звънка наздравица с друга чаша, този път с абсент – горчивата зеленина на пелин се смесва със сливовата сладост в нещо, което е едновременно противоречиво и допълващо се. Захарна, бонбонена роза със старовремски привкус. И много, много ирис. Землист като тъмните парижки улички, тебеширен като кредата, с която се кроят костюмите на танцьорките, червилен като откраднати целувки. Ирисовата нотка е доминантна тук, но това не е светлият, сияен и пудрен ирис, а неговата дълбока и мистериозна, подсилена от пачули версия. И червилото не е модерният малинов компот, а онази гилза, която сме откривали като деца в чантите на бабите си със сладко, восъчно, парфюмно ухание, непознато и пристрастяващо.
Изключително ретро парфюм е 1889 Moulin Rouge и красотата му няма да бъде оценена от всеки. Признавам, че аз самата не съм особен фен на ретро аромати и го възприемам по-скоро като произведение на изкуството и машина на времето, отколкото като нещо, което бих носила в ежедневието, особено сред хора. Функцията на машина на времето обаче я изпълнява перфектно. Вдъхвам, затварям очи и съм там, сред цигарен дим, алкохолни изпарения и разгорещени тела. Въпреки всички приказки за разгулен живот има някаква невинност в този аромат, точно заради ретро излъчването му. Не мирише на похот и секс, а по-скоро на фриволност и флирт, на романтика дори.
Възхитена съм колко добре са се справили Histoires de Parfums. Както вече казах, тази ниша не е моята – имала съм само един техен парфюм, Tubereuse 2 Virginale – но ми се събуди отново интересът към тях и желанието да опозная други техни неща. Ако вие сте сред феновете им и по някаква случайност сте се разминали с този, слагайте токчетата, червилото и боата от пера и тичайте да го пробвате.
Година на излизане: 2010
Връхни нотки: слива, канела, мандарина
Сърцевина: роза, пелин
База: ирис, мускус, пачули
- Salon at the Rue des Moulins, Анри де Тулуз-Лотрек, 1894 г.
