Еврика! – мисля си, докато чета описанието и нотките на Cape Heartache. Май най-накрая го открих, онзи роден от въображението ми парфюм, който мирише на Родопите от детството ми. На сенчесто-прохладни смърчови гори и напечени от слънцето сухи треволяци, на дъвка от смола, на огромни мравуняци и мънички ягоди, скрили сладостта си в ливадите.

Не мирясвам, докато не го открия за проба и когато най-после успявам, пръсвам на китката си със затаен дъх и усещам как пулсът ми се ускорява. Миг по-късно си мисля, че май съм избързала с вълнението.

Старите смърчови гори са тук и не миришат на ароматизатор за кола, слава богу. Сурово натуралистични са, с един леко смръщен и сериозен терпентинов подтон. Това не са гори за туристи и ойларипи, в тях не се правят снимки и не ехтят планинарски песни. Гори за дървосекачи са, със загрубели от смолата ръце и тресчици под кожата, които привечер сядат смълчани край огъня и слушат пукането на чамовите цепеници. Мирише на пушек и борина, на умора и набола брада.

Има някаква сурова, ежедневна поезия в Cape Heartache. Не е моята – прекалено мъжкарска е, но я оценявам. И някак не на място ми идва ягодовата нотка, която надзърта иззад клоните и пушека. Колкото те са натуралистични и природни, толкова тя е химическа. Мирише на яркорозовия ягодов вкус на бебешки сироп против температура, а не на онези диви ягодки, които берях и нижех на сламка като дете, и внася някакъв дисонанс в композицията, който ме кара да тръгна разочаровано по други пътеки.

Не откривам в Cape Heartache онази детска и приказна романтика, която търся. И планината е друга, мъглива и затворена в себе си, мълчалива. Може би Рила мирише така, но не и Родопите с тяхната женска, прегръщаща енергия. Не мога да си представя този парфюм върху жена, макар да се води унисекс. Прекалено мъжкарски и заземен ми идва, въпреки прокрадващата се ванилова сладост и химическата ягода. Интересен е, сигурно върху мъж би стоял добре, може би дори секси – аромат за червена карирана риза и зодия Козирог. Просто не е за мен.

А онзи роден от въображението ми парфюм, който мирише на Родопи… продължавам да го търся. Може би някой ден ще го открия. Или ще го направя.

Година на излизане: 2013

Нос: Джош Майър

Олфактивна група: дървесно-ароматичен

Нотки: ела, ягода, бор, дърво, ванилия, бучиниш

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *