Див сезон е лятото. Мирише на сол и прегорели треви, на скиторене и драскотини, на безразсъдство и надскачане.
Но колкото и да го обичам, тази шумотевица ме изморява и към края му вече с нетърпение очаквам есенното прибиране в себе си и в града. И все по-нетърпеливо поглеждам към есенните си парфюми – не онези, които ухаят на вятър и разрошени градини, а другите, полираните и елегантните, аромати за лежерни градски разходки, повече произведение на изкуството, отколкото есенция на природата.
Като говорим за елегантност, рядко я откривам в съвременните парфюми, особено в дизайнерския мейнстрийм – една безкрайна поредица лесносмилаеми, лишени от въображение фланкъри. Без да съм заклет фен на ретро ароматите, понякога точно в тях намирам онази изисканост, която е толкова дефицитна – същата, която ме кара да извърна глава след някого, вместо да ускоря крачка полузадушена. Този месец е за тях.
