Случайно попаднах на Sylvaine Delacourte, собствения бранд на Силвен Дьолакур. Силвен е била парфюмерист на Guerlain в продължение на 15 години, автор е на над 70 парфюма, включително Insolence и първия Petite Robe Noire.
Докато разглеждах сайта ѝ, бях привлечена от лекотата и естествеността – на философията, на вдъхновенията, на бутилките и етикетите. Всичко изглеждаше точно такова, каквото обичам. Поръчах си дискавъри сет на колекцията с портокалов цвят и усещането ми се потвърди – в една или друга степен всички са от „моите“, а някои са си чиста любов. Припомних си също колко харесвам портокалов цвят, а незнайно защо, нямам нито един с такава нотка – факт, който може би трябва да се поправи.
Oranzo
Описан като „леден“ портокалов цвят, Oranzo наистина е най-свежият и разхлаждащият от линията (и любимият ми). Натуралистичен и ботаничен, аромат, който стои хрупкав и с тургур, като свеж зелен лист или сочен плод. Отваря се с остри, леко буренови, леко землисти и горчиви зелено-цитрусови нотки на нероли и петигрен, които се запазват през цялото време и дори се усилват отново в драйдауна. Преминава през взрив от сочна клементина – точно така го усещам, все едно стисвам плода в ръка и сокът му пръска. Накрая се укротява във восъчно-медената сладост на портокаловия цвят, почти мога да чуя жуженето на пчели. Интересно подправен е с естрагон, който добавя щипка ароматичност (розмарин не усещам). Чудесно балансирани са зеленината, киселия плод и белоцветната сладост. Много свеж, слънчев и искрящ аромат, естествен и жизнерадостен.
Нотки: нероли, петигрен, горчив портокал, портокалов цвят, зеленина, клементина, розмарин, естрагон, мускус, жасмин
Olyssia
Olyssia е по-милата и сладка сестра на Oranzo. Нотките са доста подобни, но това си е изцяло флорален, белоцветен аромат, без плодова свежест и цитрусова киселина. Петигренът се мярва набързо в началото и изчезва, за да отстъпи място на жасмина. Около него се върти композицията, дори портокаловият цвят се дръпва крачка назад и застава във фона. Olyssia е нежен жасминов парфюм, не от тежкия, главоболен тип жасмин, а лек и въздушен. По-скоро козметичен и кремообразен, отколкото ботаничен, комфортен, успокояващ и мек като памучна тениска (сантал и мускус, здравейте). Не ме впечатлява с оригиналност, но е миловиден, добронамерен и светъл парфюм.
Нотки: портокалов цвят, жасмин, горчив портокал, петигрен, кардамом, мандарина, сантал, мускус, ветивер
Oscarine
При Oscarine усещанията ми донякъде се разминават с описанието от бранда. Определят го като игрив и палав и в известен смисъл е така – касис, малина и бергамот дават сочност и виталност, една руменина на аромата. От друга страна обаче иглолистните, билкови и дървесни нотки успокояват и внасят зрялост. Тук сякаш най-малко присъства портокаловият цвят. Има го, усеща се като нотка, но цялостното излъчване не е на белоцветен, а на червеноплодов/зеленоборов парфюм. Oscarine подскача, зачервила бузи, по пътеката в прохладна борова гора, като Червената шапчица – но една разумна и отговорна Червена шапчица. Витален и земен аромат за младо момиче.
Нотки: борови иглички, касис, бергамот, босилек, малина, портокалов цвят, кипарис, дърво
Osiris
При Osiris острите зелени нотки на нероли и петигрен липсват. На тяхно място идва една почти гурме сладост – вкусна, но не прекалена. Клементината доминира в началото, но това не е сочен, реалистичен цитрус, а по-скоро мандаринови бонбони, извлечената есенция от плода, сгъстена и подсилена с мед. Медът тук не е задушлив и восъчен, не стои лепкав и не утежнява аромата, а се съчетава с медените фасети на портокаловия цвят. Има една интересна маслено-пудрена нотка, която идва от сусама. Вероятно на нея се дължи и смътното усещане за плаж. Osiris не мирише на кокос, но въпреки това нещо в него ми напомня на плажното масло от моето детство и на потъмняла от слънцето кожа. Интересен и по-скоро зимен аромат въпреки плажния елемент – като неочакван слънчев лъч през замръзнал прозорец.
Нотки: клементина, сусам, розов пипер, портокалов цвят, мед, салвия, бензоин, сантал, кедър, гуаяк
Ozkan
Може би най-интересен като композиция от цялата линия, Ozkan се отваря с острия землист аромат на билкова аптека – пачулито, което усещам преди всичко останало. Малко по-късно се включва кожата, фино напоена с портокалова вода. Бях чела, че Грас се е развивал първоначално като кожарско селище, но през XVI век занаятчиите решили да тушират силната миризма на кожата с цветни есенции; полека-лека и градът тръгнал по друг път и се е превърнал в парфюмериен център. За тази история се сещам, докато тествам Ozkan. Пачули, кожа, ванилия и пудра са основните акорди за моя нос, а звученето му е някак старовремско. Портокаловият цвят е лек допълващ нюанс, а като цитрусов не бих го определила въобще. Богат и многопластов, зимен унисекс парфюм.
Нотки: тонка, кожа, хелиотроп, портокалов цвят, пачули, канела, шафран, мандарина, имортела, бергамот, роза
