Кока-Кола с крем Нивеа, мисля си, докато вдъхвам Eau d’Ete. Общо взето, от една „лятна вода“ очаквам стандартните неща – цитруси, зеленини, цветя, солени морски или кокосови плажни нотки. Тази тук обаче наистина ме изненада.
Достатъчно добре ме познавате, за да знаете вече как скачам на всичко с „лято“ и „слънце“ в името, такъв беше случаят и тук. Вече имам един парфюм на Nicolai Parfumeur Createur, L’Eau Mixte, който много харесвам. Най-много ми събудиха любопитството обаче коментарите във Фрагрантика, които в един глас твърдяха, че мирише на Кока-Кола, така че не ми трябваше много мислене.
Прави бяха – Eau d’Ete наистина мирише на Кола. Не е едно към едно и не е нарочен маркетингов трик, но така се е получило – комбинацията между лайм и канела дава точно такова усещане, хем цитрусово и свежо, хем топло и подправково.
Много обичам лайм и този тук е разкошен, свеж и ароматичен, повече настъргана кора, отколкото сок. Има още грейпфрут и портокал във връхните нотки, но са по-скоро загатнати – капка бързо изветряваща горчивина от грейпфрута, капка сладост от портокала, но като цяло лаймът царува тук, за моя радост. Една тънка жасминова нотка се прокрадва зад него, леко сапунена и козметична (крем Нивеа, здравей!). Няколко минути по-късно се появява и канелата, затопля аромата и го прави леко стипчив, подправков, и да – Кока-Колен. И много, много приятен.
Има нещо детско в този парфюм. Детско не в смисъл на инфантилно, а на чистосърдечно и радостно. Мирише ми на Кореком, смесица от скъпа козметика, екзотични цитруси и вносни напитки. Но не е типичната „корекомска“ нотка на лукс и елегантност, а по-скоро детската радост, когато ти подарят шоколадово яйце – неразбираема за по-младите поколения, сладко-горчив спомен за моето. Тук обаче няма горчивина, само радостно и светло, лятно чувство.
Има значение, според мен, и фактът, че е създаден през 1997 и има спокойния, излъчващ блаженство характер на парфюмите от 90-те. Много мил парфюм е, обезоръжаващ, сякаш ме хваща доверчиво за ръката. Кара ме да се чувствам добре, без да ме напряга с нищо. Не е ретро аромат, но ме кара да си мисля за „Синьо лято“ и деца, мотаещи се по цял ден с колела, докато родителите им пият коктейли на бара. Без телефони, без контрол, без тревоги, с едно забравено доверие към живота.
Различен от обичайните ми летни парфюми, Eau d’Ete ми спечели сърцето с лекота. Не би се харесал на всеки, предполагам, и не препоръчвам да се купува насляпо. Ако си допаднете обаче, ви чака едно чудно лято заедно.
Година на излизане: 1997
Нос: Патрисия де Николай
Олфактивна група: флорално-цитрусов
Връхни нотки: лайм, цитруси, грейпфрут, портокал
Сърцевина: жасмин, канела, цвета
База: мускус, бензоин
