Имам сложни отношения с розите. Почти през целия си живот съм ги свързвала с мускалите на бай Ганьо, с мускалите на Балкантурист, с гъстата, лепкава задушливост на розовото масло. Обичах аромата им – така, както ухаеха в бабината градина, но потръпвах при мисълта да ги нося като парфюм върху себе си.
После… После попаднах в Карловско по време на розобер и нещата драматично се промениха. Заравях ръце до лактите в чувалите с откъснатите цветове, исках да се гмурна в тях, да ги мириша, да ги ям, да умра, задушена от рози. Беше преди пет години и оттогава не пропускам. Розоберът се превърна за мен в почти магичен ритуал.
Излишно е да казвам, че веднага щом се върнах, започнах да си търся парфюм с рози. Пробвах десетки аромати – плътни и маслени, локумено сладки и захаросани, плахи и благовъзпитани, преднамерено прелъстителни. Някъде между тях се вмъкна и Florabotanica. Част от съзнанието ми я разпозна като моя още в мига на първото помирисване. Но ми трябваха още две години на проби и грешки, за да се върна окончателно към нея.
Ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е „необуздана“. Не очаквайте красив, грижливо поддържан розариум. Тук розата е буйна и зелена, дивашка и млада, ефирна, без утежняваща масленост. Ако в джунглата растяха рози, най-вероятно щяха да миришат точно така. Макар и цветен, ароматът е свеж – толкова свеж, че се носи добре и на 30-тина градуса. Заслуга за това имат другите двама основни играчи, ментата и канабисът. Ментата дава прохлада, без да е буквалистична като в паста за зъби, а канабисът – характер и леко хипарско звучене. Карамфилът омекотява и донякъде укротява композицията, за да я направи по-носима.
Роза, откъсната от крайпътен храст и забодена в дълга, разрошена коса – това е Florabotanica. Парфюм за младост, бохо рокля и много гривни. Разкошен за късна пролет, когато животът избуява.
Година на излизане: 2012
Нос: Оливие Полж и Жан-Кристоф Херо
Олфактивна група: флорално-зелен
Връхни нотки: мента
Сърцевина: роза, карамфил, канабис
База: ветивер, амбър
