Помните ли онези люти чушки на Obvious, които ми разпалиха апетита да пробвам още неща на марката? Е, пробвах. И апетитът ми не се засити, напротив.
Сигурно ви се е случвало с нов и непознат парфюм – онова стръвно желание да пръскате още и още, макар да не е изветрял напълно, да го усещате още по-интензивно, да се потопите в него почти на ръба на задушаването. На мен отдавна не ми се беше случвало. Мислех, че съм я загубила тази лакомия, тази страст, този неконтролируем импулс. Obvious обаче успяват да ме изненадат за втори път.
На пръв поглед Frida’s Thorns не е от моите. Композицията му е изградена около роза и какао, а аз, както знаете, с розите съм много предпазлива, гурме нотките пък рядко могат да ме съблазнят. Много харесвам Фрида Кало обаче и ми беше любопитно да разбера дали са успели да уловят духа, енергията и страстта ѝ в аромат. И не само изгубих всякаква предпазливост, но и бях напълно съблазнена.
Понеже сме на крушова вълна този месец, ще започна с крушата. Не е доминантна нотка тук, Frida’s Thorns не е крушов парфюм. Появява се в началото, много сочна и свежо плодова. Допълва я малина, която не е компотена и блудкава, както понякога се случва, а мирише на червило – старовремско червено червило в златна гилза. Хващам и някакви леки ядкови нотки, както и билкови – да кажем, естрагон.
Минути по-късно разцъфва розата, ах, каква роза! Буйна и неокастрена, росна и бодлива, в оня специфичен розово-червен нюанс на трендафила. Плодова роза е, омайна, но свежа, без задушливите, угнетяващи нотки на мускал, без лепкавата сладост на локум, точно каквато обичам.
Не е лепкаво сладък и шоколадът и макар да се усещат и какао, и ванилия, Frida’s Thorns не е типичен гурме аромат и не завива в инфантилна сладкарска посока. Напротив, пълнокръвно женствен е по един абсолютно неустоим начин. Какаото е по-скоро какао на прах, леко горчиво, препратка към мексиканската култура и онзи „шоколатъл“, приготвян от ацтеките.
Точно като за Фрида е, мисля си, докато се пръскам отново и отново и го вдъхвам ненаситно. Ярък, пламенен и неконвенционален. Има нещо много волно в него, някаква свободна, циганска душа, вятър в косата, роза зад ухото, живот отвъд ограниченията на обществото (и на собственото тяло, какъвто е случаят с Фрида). И капка болка, разбира се, няма роза без бодли, нито страст без страдание, а във Frida’s Thorns има много страст. Ако кажа, че е секси, ще бъде обида за аромата – не е секси в смисъла, който днес влагаме в това определение, не е парфюм, който върви с чупки, стойки и duck face. Изключително чувствен е, но това е оная естествена, вродена чувственост, онова особено изострено състояние на сетивата, което те кара да поглъщаш лакомо всяко удоволствие, оная нимфомания за красотата на света. Мога да си го представя върху Фрида, мога да си го представя и върху Виан Роше от „Шоколад“. И ако ярката жена в мен е заспала, поизморена от сивота и битовизми, Frida’s Thorns определено е в състояние да я събуди.
Абсолютно пристрастяващ се оказа за мен този парфюм и както казах вече, не мога да спра да го пръскам. Много ми харесва това, че е плътен, присъствен и невъзможно да остане незабелязан, и едновременно с това не е тежък и задушлив, нито прекалено сладък. Мирише на свобода и любов към живота, носи се като червено червило, шарена пола и цветя в косата. Ако и вие като мен имате нужда да събудите вътрешната си Фрида, тичайте да го пробвате, ще ми благодарите после.
Година на излизане: 2024
Нос: Жулиен Раскине
Олфактивна група: ориенталски-ванилов
Връхни нотки: малина, круша
Сърцевина: роза, шоколад, какао
База: пачули, ванилия
