Много бях слушала за Gypsy Water и нямах търпение да го пробвам. Въображението ми рисуваше огньове, шарени поли, номадска волност и аромат на неопитомена свобода.
Доста по-различна се оказа реалността (или шведските джипсита са доста по-различни от моите представи). Вместо див, разрошен аромат на пачули, пушек и роза, се запознах с един добре възпитан и изгладен господин в идеално скроен сив костюм на път за офиса.
Не че Gypsy Water е лош парфюм, напротив – много е приятен. Просто изпадам в когнитивен дисонанс – нищо общо няма с идеята ми (вероятно не само моята) за gypsy. Не за първи път ми се случва с Byredo, впрочем – нито Bal d’Afrique ми мирише на (представите ми за) Африка, нито Mojave Ghost на Мохаве, нито Bibliothèque на библиотека.
Не като огън в катун започва Gypsy Water, а като джин с тоник в градски бар след работа. Свеж лимон, ненатрапчива хвойна, щипка пипер. Малко по-късно все пак се появява пушек от запалени борови иглички и се просмуква в аромата, а заедно с него и някакво усещане за outdoor и свобода. Без ексцесии обаче – господинът в сив костюм се превръща в добре възпитан шведски турист, който си събира боклуците и пали огън само на определените за това места. Дори леко се е напудрил с талк против изпотяване с аромат на ванилия и сантал.
Звучи сякаш не харесвам Gypsy Water, а реално не е така. Много приятен и въздушен аромат е, ненатрапчив, спокоен и уравновесен, достатъчно универсален както за офис, така и за излет, достатъчно унисекс, макар че клони повече към мъжката страна. Напомня ми леко на любимия ми Eau Duelle на Diptyque, но с повече дървесни акорди и по-малко ванилия. Бих казала и че е достатъчно безопасен за покупка насляпо – няма дразнещи нотки и неприятни изненади в него. Дори иглолистната част ми харесва, а по принцип не харесвам иглолистни в парфюм.
Защо тогава усещам някаква смътна фрустрация? И дали ако се казваше Well-mannered swedish office guy water, щеше да е една идея по-малка? Нямам представа. Знам обаче, че Byredo не са моята марка на някакво дълбоко, ДНК ниво, макар да харесвам няколко техни парфюма. Трудно ми е да обясня защо. Някак хомеопатични ми стоят, безстрастни и дистанцирани, по скандинавски хладни. Представете си как се засилвате да прегърнете някого, а той остава неподвижен, с ръце до тялото – е, по някакъв такъв начин ги усещам. И макар че в живота по-скоро аз съм този бурсук с ръцете до тялото (а може би пък точно заради това), не ни се получава химията с Byredo.
На вас обаче може да ви се получи, така че тичайте да пробвате Gypsy Water, ако не сте.
Година на излизане: 2008
Олфактивна група: дървесно-ароматичен
Връхни нотки: хвойна, лимон, бергамот, пипер
Сърцевина: бор, тамян, орис
База: ванилия, сантал, амбър
