Паркът е онова убежище в и от града, от което имаме нужда, за да не се превърнем в машини. Глътката чист въздух сред автомобилните газове и напечения бетон. И понякога единствената природа, която можем да си позволим.
Чудно нещо са парковете, този хибрид между естествена и градска среда. Да, има я природата, но в много възпитан и облагороден вид. Тревата е подстригана, цветята са строени в лехи, фонтаните пръскат прохлада, без да прекаляват. Красотата е плод на човешка ръка и култивиране, а не на случаен порив на ботаническа необузданост.
Аз съм от тези, които повече харесват случайните пориви и острата ароматична зеленина на шубраци и бурени. За съжаление обаче не мога да прекарвам сред природата толкова време, колкото ми се иска (като повечето от вас, вероятно). Така че паркът ме спасява и ми дава необходимата доза зеленина и спокойствие – не просто заместител на дивата природа, а място със свой собствен чар. Меки морави, кротки флорали и детска глъчка, този месец е за вас.
