Бъбрива и шарена е компанията на летните парфюми. Ако си ги представим всички заедно на почивка, цитрусите бодро ще обикалят насам-натам и ще раздават нареждания, акватиците замечтано ще съзерцават морето през прозореца, флоралите ще флиртуват, а една групичка ще гледат останалите леко надменно и ще се мажат със скъпо плажно масло. Ето за тях ще говорим.
„Плажни“ наричам онези парфюми с аромат на кокос, тиаре и франджипани, които разказват за екзотични крайбрежия, тюркоазени морета, палми и бронзова кожа. Или пък за нашенски крайбрежия и вездесъщия аромат на плажно масло, който помним още от детството. Силно носталгичен е за мен този аромат, понеже от много години морето ми е есенно, престоят на плажа минимален, а плажно масло не ползвам. Моето море ухае на смокини, а не на кокос и тиаре, но кокосовите парфюми на мига ме връщат в безметежността на Слънчев бряг от началото на 80-те. И точно заради това, макар да не нося „плажни“ парфюми като цяло, винаги имам минимално количество от някоя такава машина на времето – за моментите, в които искам да се чувствам като в „Синьо лято“.
