Парфюмното клише гласи, че през лятото се носят цитруси и треволяк, а през зимата – по-тежки неща.

Сладка ванилия и екзотични подправки, топли смоли и гушкави мускуси, мека кожа и пухкав кашмир, фин тютюн и тръпчиво пачули. Онези плътни, присъствени, сексуални парфюми, които в жегата ще ни докарат удар, сега са добре дошли. Студът е тяхното царство, в което могат да се развихрят на воля.

Общо взето и аз гледам да спазвам това правило – като повечето клишета и то не е измислено случайно и си има своите основания. Тази зима обаче нещо ми се объркаха възприятията (то пък кое ли не се обърка). Чаках, чаках да ми се приносят зимните аромати, да се увия в тях едно хубаво и топло, и така и не стана. Открих обаче нови усещания. Режещата свежест на заскрежени лимони. Поруменели от студа рози. Изпълнени с решителност зелени стръкове, които си проправят път през снега.

Пролетните и летните ми парфюми, отначало плахо и спорадично, после по-уверено, започнаха да ми се разкриват през зимата по един неочакван начин. Мисля си, че е някакво подсъзнателно желание да гледам напред, да прескоча този сезон, тази година, следващите пет дори, да се приземя някога, когато всичко ще е наред и както трябва. Засега обаче само тествам разкошния Eau de Pamplemousse Rose на Hermès при минус 10 градуса и си мечтая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *