„Кора“ означава scorza на италиански и веднага си представям Сицилия като голям, напечен от слънцето, наситено оранжев портокал, който беля, а пръските хвърчат навсякъде.
„Италия = цитруси“ е от онези аксиоми, които хем са поомръзнали ни вече клишета, хем продължаваме да се ловим на тях охотно. По-силно е от нас (от мен със сигурност) – онзи копнеж за юг, слънце, долче вита и простичко щастие, който ме кара да захапя „сицилианската кора“.
Мирише ми на нещо познато, мисля си, когато пръсвам първия спрей. Нещо, което съм имала, нещо, което съм загубила, нещо, което търся? Преди да съм задълбала в излишни размисли за мечтани посоки и душевни състояния, се сещам – Happy на Clinique. Дори не съм сигурна дали ароматът беше толкова близък, понеже отдавна съм имала Happy, или името събужда някакви асоциации в мен. Защото Scorza di Sicilia е от най-щастливите, оптимистични, повдигащи духа парфюми, на които съм попадала.
Във Fragrantica обобщават връхните му нотки с донякъде безличното „цитруси“. Маниак на цитрусовите парфюми като мен обаче знае, че всеки цитрусов плод има свой ароматен профил и носи различно настроение. Бергамотът е елегантен и ненатрапчив, лимонът подобрява концентрацията и е чудесен, когато имам работа и срокове за спазване, лаймът ме настройва ваканционно, мандарината е женствена, грейпфрутът е младежки и дързък. А портокалът – той отговаря за оптимизма и никой не може да се мери с него в това отношение. И макар коментиращите във Fragrantica упорито да твърдят „лимон“, аз също толкова упорито казвам „портокал“, точно заради настроението.
Доколкото обаче портокалът не е буквалистичен и не мирише на оранжада, съм склонна да се съглася за някаква сборна формация цитруси, в която портокалът е солист, а останалите (дочувам например малко лайм и цитрон) са беквокали. Много ми харесва интерпретацията му – хем не е буквалистичен, както казах, а „парфюмен“ портокал, хем си носи някакво природно усещане. И за двете подозирам дървесните нотки на кедър и ветивер, които го допълват едновременно елегантно и свободолюбиво. Нещо вихрено има в този аромат, изплъзващо се и неопитомено, като градина с подивели портокалови дървета, като Сицилия извън утъпканите от туристите пътеки. Като поутихне тази вихреност, остава един сладък, почти флорален и доста бонбонен драйдаун, който, за съжаление, не може да се похвали с шлейф или трайност.
Непредвидено се развиха отношенията ми със Scorza di Sicilia – една сутрин го бях забравила на масата и мъжът ми, фен на портокаловите парфюми, полюбопитствал и се напръскал. Оказа се, че върху него стои даже по-добре – с по-малко сладост, отколкото при мен и по-осезаеми дървесни нотки. Така че отиде при него (даже втора бутилка ползва в момента), а аз се радвам на аромата чрез посредник.
Година на излизане: 2015
Олфактивна група: дървесно-ароматичен
Нос: Себастиан Мартен
Връхни нотки: цитруси, бергамот
Сърцевина: кедър
База: ветивер
