„Yesterday Haze от Ленора Блумбърг разказва историята на фермерска съпруга, която има дългогодишна връзка с пилот и един ден решава да признае истината на съпруга си. „Точно както залезите са по-красиви в мъгливи дни“, пише Блумбърг, „така са и спомените от вчера.“ Ситуирана сред спокойствието на прашната долина Сан Хоакин в Калифорния, сложната история се развива като сън, деликатно променяйки възприятията като цветовете на притъмняващ здрач.“
Разказвала съм ви вече за бранда Imaginary Authors и тяхната супер интересна концепция – парфюмите им са вдъхновени от въображаеми книги. Като човек, който обича и парфюми, и книги, и въображение, нямаше как да не ме грабнат веднага. След The Soft Lawn и Cape Heartache, този е третият техен парфюм, който пробвам и е много, много мой. Спечелил ме е с името, цветовете и историята още преди да съм усетила аромата. А щом го усетих… край, влюбих се безвъзвратно.
Няма как да не ми хареса парфюм със смокиня, а в Yesterday Haze тя е презряла, разпукана от сладост, с тъмночервена вътрешност. Израсла край пътя смокиня, напрашена от вятъра и случайно минаващи коли, леко засъхнала от жегата, на ръба на ферментацията. Много ми харесва – плодова е, но не компотена, има сладост, но в никакъв случай не е накъртващата захаросаност на смокиново сладко, по-скоро усещам една леко алкохолна, накиселяваща жилка, като смокиново вино.
Интересна е комбинацията смокиня – орех, напомня ми на Eau Parfumee au The Rouge на Bvlgari. В началото орехът има остри, йодни нюанси на току-що обелена зелена кора, която боядисва пръстите. Стипчив, нагарчащ, почти лекарствен. Постепенно омеква и отива към дървесната гама, купа с орехи от миналогодишната реколта, стояла в шкафа на баба. Вече ви е ясно – дървесните нотки са от любимия ми вид, миришат като напоена със спомени дървения в стара къща. Добавете към това тонка за кадифеност и ирис за прашна пудреност и горе-долу ще добиете представа защо съм безвъзвратно влюбена в този необичаен и наситен с емоция аромат.
Прашността в Yesterday Haze заслужава да ѝ обърна специално внимание, защото е един от основните играчи. Не е козметична пудра, нито тебеширен ирис, а точно прах в пустошта, скърцащи между зъбите частици, жълтеникав филтър, който се наслагва върху червеното на залеза. Много ми харесва тази прашност, точно тя дава това „haze“ замъгляване на аромата, усещане за нереалност, за спомен, за библиотека със стари книги, за забравени в чекмедже любовни писма. Силно носталгичен парфюм е, сладко-горчив, едновременно мечтателен и натъжаващ. Парфюм за отиващо си лято, отиваща си младост и красотата на отиващите си неща.
Година на излизане: 2014
Нос: Джож Майър
Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен
Нотки: смокиня, бита сметана, дървесни нотки, орех, ирис, тонка, плодови нотки
