Парфюмът като история за разказване, като заклинание за викане на спомени и художник на въображаеми сцени. Винаги ме е привличала тази гледна точка, излизаща извън рамките на „шише с приятно миришеща течност“.
Нишовите аромати ми дават точно това – безкрайно поле за изследване, за стимулиране на сетивата и синестезията, за развихряне на въображението. Не всички от тях стават за носене и трудно бих ги определила като приятно миришещи (не че няма смелчаци, които ги носят), но ми харесва тяхната нестандартност и смелостта за прекрачване на границите.
Imaginary Authors е сравнително нов американски нишов бранд, който ме уцелва в сърцето с името и концепцията си (пък и с опаковките). The Soft Lawn е първият техен парфюм, който пробвам, но се надявам да не остане последният.
История за „златната младеж“ в САЩ през 20-те, с белите колежански пуловери, тениса и безгрижните летни следобеди ми разказва The Soft Lawn. Мек, тревист и зелен, силно бръшлянов аромат, подсладен с капка липа за слънчевост. Но това не е дива, рошава и ливадна трева, а сладките нотки на пряско окосена морава – подстригана, сресана, приведена в приличен вид и точно в тази култивираност ѝ е чарът.
Кукичката в тази композиция е ароматът на тенис топка – е, просто няма как да не пробвам поне от любопитство нещо, което обещава да мирише на тенис топка, нали? Не знам с каква технология може да се извлече аромат от тенис топка и съм убедена, че това е просто маркетингов трик за продаване на мечти. Още повече, че други парфюми на бранда съдържат нотки като планинска мъгла, пръски от Балтийско море, градински прах, асфалт и дори първа целувка. За мой късмет случайно имам тенис топка вкъщи и мога да сравня директно. Изненадващо, но The Soft Lawn наистина мирише по този начин – не буквално на гума и на филц, но оставя подобно усещане. Подозирам, че бръшлянът стои зад този леко гумен, леко метален, някак неорганичен нюанс, понеже съм го улавяла и в други парфюми с бръшлян – Eau de Camille на Goutal и Eau de Lierre на Diptyque. Особен е и не бих казала, че ми е сред любимите, но определено е интригуващ.
Може би идеята да миришете на гума ви се струва отблъскваща, но нотката не е неприятна, наистина. Малко по-синтетична е в началото, но бързо се укротява и поляга на моравата заедно с липовия цвят. Тук той не е толкова натуралистичен, колкото в други парфюми, но осезаемо подслажда и събужда представи за безгрижие и дълги уикенди. Ветивер и мъх в базата добавят землист оттенък, напомнящ малко на петрикор – миризмата на пръстта след дъжд, и завършват представата за морава, в която ти се иска да заровиш лице. Лежерен парфюм за свободно време и… не точно за dolce vita, но за някакъв неин възпитан англосаксонски вариант.
Година на излизане: 2012
Нос: Джош Майър
Олфактивна група: ароматично-зелен
Нотки: липа, грейпфрут, дафинов лист, бръшлян, ветивер, мъх, тенис топка
*Заглавната снимка е от официалния сайт на марката
