Много преди съвременните парфюмеристи да (пре)открият мангото и тропическия амбианс, София Гройсман пуска плодова бомба, превърнала се в култ. Пазете се, идва Calyx!
Започвам с уточнението, че този така популярен навремето парфюм има две версии – едната е оригиналната на Prescriptives от 1987, другата е римейкът на Clinique от 2013. Имам винтидж мини на оригинала, новата преработка не я познавам и не знам доколко големи са разликите. Вероятно е по-олекотена, модернизирана, адаптирана към съвременните вкусове. Защото старата, каквото и да си говорим, е 80-тарски чук.
За човек, свикнал с новите, минималистични парфюмни формули с по 5-6 нотки, пирамидата на Calyx изглежда плашещо – огромна кошница с екзотични плодове, гарнирана със също така огромен цветен букет. На пръв поглед и първо пръсване ми идва too much, като повечето парфюми от 80-те. Силен грейпфрут нахлува в обонянието ми, подкрепян от шарена тропическа армия – манго, гуава, маракуя, папая. Звучи като сок мултивитамин, но има и доста зеленина и цветя, които го водят по-скоро към джунглата – бъбрива, многоцветна, пълна с живот. В интерес на истината обаче, тази бъбривост не претоварва. Първо, защото всичко е много добре блендирано и няма кресливи, надвикващи се нотки. Второ, защото почеркът на София Гройсман е много характерен и тук се усеща безпогрешно – любимата ѝ прасковена нотка дава мекота и пудреност, мъхеста кадифеност, която заглажда ръбовете и кара композицията да мърка, а не да ръмжи.
Calyx ми напомня на друг парфюм на София Гройсман, Volupté. Не буквано като аромат, а с този характерен мек и женствен акорд. Като настроение също – и двата събуждат чувство на радост, виталност и блаженство, на пълнокръвно живеене, и това много ми допада.
Ако нещо не ми допада, то е известна синтетичност на аромата. В новата вълна парфюми търсим повече реализъм, повече ботаничност и повече простота и 80-тарската комплицираност не е точно моето. Мисля си, че бих предпочела малко повече автентичност, малко повече джунгла, парфюмът да не е просто парфюм, а да ме пренася другаде. Calyx не мирише на природа, а на парфюм, по-скоро на шампоан. Тази шампоанена нотка ми поохлажда ентусиазма и ме отказва да нося Calyx навън. Заради настроението, което създава обаче, ще му я простя и ще си го нося вкъщи, когато имам нужда от шот радост.
Година на излизане: 1987
Олфактивна група: флорално-плодов
Нос: София Гройсман
Връхни нотки: маракуя, гуава, манго, грейпфрут, праскова, кайсия, бергамот, касия, мента, папая, мандарина
Сърцевина: момина сълза, пъпеш, невен, нероли, фрезия, циклама, лилиум, орис, жасмин, роза
База: мъх, мускус, кедър, ветивер, сантал
