С тази коала се срещнах случайно, но евкалиптовата ѝ гора ме омагьоса на мига.
Не бях пробвала нищо на Zoologist (и все още не познавам други представители на фауната), но бях любопитна от много време. И заедно с това не съвсем убедена, че ще са от моите. Концепция, дизайн – всичко ми беше интересно, но ме притесняваше евентуалното наличие на анималистични нотки, които никак не харесвам. Да, няма ги в пирамидите, но мисълта за миризма на… мокра козина, да речем, поохлаждаше любопитството ми.
На коалата обаче скочих почти без да се замислям, най-вече заради евкалипта, който е водеща нотка в композицията. Много харесвам евкалипт и не се плаша от аптекарската му, камфорова острота. В някое от ревютата, не помня кое точно, ви разказвах откъде идва любовта ми към сантала – като бях малка, семейни приятели ни бяха подарили маска от сандалово дърво, която ухаеше страхотно. С евкалипта е нещо подобно – други семейни приятели бяха донесли отнякъде клонче евкалипт, което си хербаризирах, и също ухаеше страхотно. На далечни земи, на приключения, на детската ми мечта да стана пътешественик. Не знам дали при всички парфюмните вкусове се оформят в детството, при мен със сигурност е така, а ароматите са най-силната котва за спомените.
Връщам се при Koala и евкалиптовата ѝ красота. Светъл, прохладен и въздушен, този парфюм се отваря като прозорец с просторна гледка в ранна утрин. Цитруси, евкалипт и бор дават тази прохладност, която почти мога да усетя върху кожата си. Аромат, който ми казва „дишай, вдишвай!“. Нали се сещате как дъвките с ментол и евкалипт отпушват носа и ни позволяват да дишаме по-добре? Тук няма чак тази остра ментолова хладина, но водещата ми асоциация е за въздух и дишане, което прояснява мисълта и успокоява тревогите.
Съвсем леко аптекарски е евкалиптът в началото, но много скоро става мек и дружелюбен, подсладен с мед, поръсен със слънчев прах от мимоза. Сладка, пухкава, събуждаща симпатии флоралност, като коала за гушкане.
Тази коала обаче не е плюшена, а си има характер и скоро го показва. Композицията потъмнява, става опушена, чаено танинова, мъхово тръпчива. Сякаш слънцето се е скрило зад облак и ведрата зеленина е станала по-сенчеста, дървесна и тамянова. Много ми харесва това развитие от светло към тъмно, от хладно към топло, все едно съм с два различни парфюми – и двата спокойни и медитативни, но по различен начин. По-скоро мъжки го усещам и това ме спира да го нося навън, но за вкъщи ми е като ритрийт в бутилка – съживява, успокоява и подрежда нещата по местата.
Година на излизане: 2020
Нос: Спирос Дрозопулос
Олфактивна група: дървесно-ароматичен
Връхни нотки: евкалипт, бор, мед, мимоза, цитруси
Сърцевина: черен чай, подправки, ветивер, тамян, индрише
База: мускус, мъх, сантал, амбър, ванилия
