Fils de Dieu ми обещава просветление, топлина и невинна мъдрост. И още – да ме заведе във Филипините. Проблемът е, че не знам какво ще открия там.
Стрелям насляпо, естествено. Чета описанието, погледът ми се плъзга по връхните (лайм, джинджифил, кориандър… ммм) и сърдечните (ориз, кокос, кардамон, канела… ммм… ммм) нотки и така се замайва от предвкусвано цитрусово-ароматично удоволствие, едновременно свежо и меко подправково, че забравя да слезе едно стъпало по-надолу, към базата, където се е скрил мокър бобър. Но за него – после.
Fils de Dieu пристига при мен и нямам търпение да го пробвам. Пръсвам щедро и… ммм, ето го обещаното просветление, ето я ароматичната свежест. Изключително необичаен парфюм, като повечето на марката, който не ми напомня на нищо друго. В интерес на истината, като видях в нотките лайм и кокос – обожавам я тази комбинация – си представих нещо подобно на Virgin Island Water или Limon Verde. Нищо общо няма. Лаймът се усеща отчетливо, цитрусовото начало е изявено, но в никакъв случай не е одеколоново и свежарско по онзи скоклив цитрусов начин. Мирише ми на непознати земи, на екзотични съставки, на различна култура. Дори кориандърът (аз съм от отбора на непонасящите го) не ме дразни. Светъл и сияен аромат, като светлина, която се процежда през листата на дърветата в гора някъде в югоизточна Азия. Запленена съм и заинтригувана как ще се развие нататък.
Първоначалната свежест омеква, става по-подправкова и млечна. Като някакъв азиатски вариант на мляко (кокосово) с ориз, поръсено с канела и кардамон. Лаймът продължава да се усеща и да дава светлина на аромата. Звучи като гурме (и в интерес на истината доста ревюта и коментари го определят така), но изобщо не е. Или ако е, то е някакъв азиатски десерт, недостигнал до моя кулинарен опит. При всички положения обаче е нестандартен, необичаен и много интересен парфюм.
Половин час по-късно ароматът започва да потъмнява, а моят ентусиазъм – да спихва. Сега разбирам защо във Fragrantica го сравняват с Shalimar – не е буквална прилика, но е с подобно звучене на стар, потъмнял от времето одеколон, изровен от някое чекмедже в бабината ви къща. Някак лепкаво ми седи тази смес от ванилия, амбър и животински нотки (zdr, бобър), угнетяващо и кой знае защо ми носи тъга. Изпитвам силно желание да го отмия от кожата си. А също и силно съжаление, защото много ми беше харесал в началото. Все така интересен и необичаен е, но вероятно отключва някакви подсъзнателни неща или спомени в мен, които ми действат потискащо. Струва си запознанството със сигурност, но махам на Филипините за сбогом.
Година на излизане: 2012
Нос: Ралф Швигер
Олфактивна група: ориенталски-подправков
Връхни нотки: лайм, джинджифил, кориандър, шисо
Сърцевина: ориз, кокос, кардамон, канела, жасмин, роза
База: мускус, тонка, ветивер, амбър, ветивер, кастореум, кожа
