Израснах с „Богове, гробници и учени“, бях влюбена в Индиана Джоунс, а археологията беше една от детските ми мечти. Как мислите, дали парфюм, кръстен „Египет“, би ме привлякъл? И още как.

Egypt е опияняващ. За мен е почти напълно мъжки и трудно бих си го представила върху себе си, но не мога да спра да го вдъхвам. Толкова е богат и многолик, така симфонично съчетава хладни и топли нотки, че се разказва като филм. Той е „Английският пациент“ и „Чай в пустинята“, декадентски и разкошен, сякаш дошъл от други времена…

… И наистина е дошъл от други времена. Написах предишния параграф и реших да се разровя из историята на бранда, а тя се оказа много интересна. В основата ѝ е Албер Фуке, син на парижки аристократ от началото на ХХ век и парфюмен ценител. В семейния замък Фуке забърква различни есенции за лична употреба и обира комплиментите по светски събития с изискания си парфюм. Въпреки това няма нито желание, нито намерение да го пусне на пазара. Нещата се променят, когато подарява едно шише на Джон Кенеди, по онова време (1937 г.) просто млад американски студент, който обикаля Ривиерата. Няколко месеца по-късно парфюмът става хит в Щатите, сред феновете му са дори холивудски звезди като Кари Грант. За съжаление не след дълго Фуке умира, а формулите на ароматите са изгубени. Десетилетия по-късно са възстановени благодарение на семейството на иконома, който е дясна ръка на Фуке в парфюмерийните му опити. Днес парфюмите на EIGHT & BOB (историята на името също е интересна, но е дълга, може да я прочетете в сайта на бранда) продължават да носят онова усещане за старовремска изисканост и класа, без да са демоде – поне тези, които съм пробвала.

Да се върнем обаче към Egypt. В него има всичко, което си представям като Египет. Ленивите прохладни води на Нил, течащи през хилядолетията, без да бързат за никъде. Горещият пясък на пустинята. Пазарите за подправки, шумни, шарени и главозамайващи. Кафенетата с европейски авантюристи. Безвремието между двете Световни.

Хладна лавандула, цитруси и мъх отварят аромата и подлъгват, че това е (поредният) скъп одеколон – луксозен и свеж, миришещ на винтидж бръснарница и наточен на кожен каиш бръснач. Мъхът, който по принцип дава и луксозно, и ретро звучене, тук е много добре отигран – Egypt не мирише на дядо, а на мъж като онези от старите филми, спокоен, мълчалив и рисков играч.

Малко по-късно се появяват подправките – индийско орехче, кардамон, аз усещам и канела. Ароматът се затопля, става по-екзотичен и пикантен, излиза от бръснарницата и отива на някой сук. Кожа и пачули подплатяват драйдауна, но и двете са много меки, без дразнещи анималистични или лекарствени нотки. Колкото повече се развива, толкова по-омаен става – топъл, смолист и леко сладък, с нюанс на хубав тютюн за лула.

Унисекс се води Egypt, но за мен има определено мъжкарски вайб – отпреди изобретяването на „toxic masculinity“. Класически и изпипан, без да е ригиден, будещ доверие и приласкаващ, без да е отявлено секси. Мирише ми на загорели от слънцето мъжки ръце под навити ръкави на риза в цвят каки, видели и две, и двеста, и мен.

Година на излизане: 2014

Олфактивна група: подправково-дървесен

Връхни нотки: лавандула, мъх, лимон

Сърцевина: индийско орехче, кардамон

База: пачули, сантал, кожа

„Английският пациент“, 1996

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *